— Уви, мадмоазел! — започна Поаро.
— Не ми казвайте, че е обратното! — замоли се девойката. — Не ми казвайте, че рисувате миниатюри и искате да си купя някоя. Но не вярвам… с тия мустаци и сте отседнали в „Маджестик“, който се отличава с най-лошата храна и най-високите цени в Англия… не, това просто не може да бъде.
Жената, която ни беше отворила, влезе в стаята с лед и табла с бутилки. Ник направи коктейли, без да спира да бърбори. Струва ми се, че мълчанието на Поаро (толкова необичайно за него) най-после й направи впечатление. Както пълнеше чашите, тя изведнъж се спря и рязко рече:
— Е, добре?
— Тъкмо това и желая: всичко да е добре, мадмоазел. — Той пое коктейла от ръката й. — За доброто ви здраве, мадмоазел… за трайното ви добро здраве!
Момичето не беше глупаво. Многозначителният му тон не убягна от вниманието й.
— Да не би… да има нещо?
— Да, мадмоазел. Това…
Поаро протегна ръката си с куршума на дланта. Тя го взе с озадачено изражение.
— Знаете ли какво е това?
— Разбира се, зная. Куршум.
— Точно така. Мадмоазел, това, което прелетя край лицето ви тая сутрин, не е било оса, а тоя куршум.
— Искате да кажете… да не би някой развилнял се идиот да е стрелял в градината на хотела?
— Изглежда, да.
— Дявол да го вземе! — не можа да се сдържи Ник. — Изглежда, наистина животът ми да е омагьосан! Това е номер четири.
— Да — съгласи се Поаро. — Това е номер четири Искам, мадмоазел, да чуя за трите други… случайности.
Момичето се втренчи в него.
— Искам да бъда съвсем сигурен, мадмоазел, че те са били… случайности.
— Ами че, разбира се! Какво друго биха могли да бъдат?
— Мадмоазел, подгответе се, моля ви се, за голям удар. Какво ще кажете, ако някой се опитва да ви убие?
Единственият отговор на Ник се състоеше в това, че избухна в смях. Тая мисъл като че ли й се видя безкрайно забавна.
— Какво великолепно хрумване! Мили мой, кой ще е тоя луд, който ще прави опит да убие мене? Аз не съм красивата млада наследница, след чиято смърт ще останат милиони. Бих искала някой да се опита да ме убие, предполагам, че това би било много вълнуващо, но страх ме е, че няма такава надежда!
— Ще ми разкажете ли, мадмоазел, за тия случайности?
— Разбира се, но в тях няма нищо особено. Те бяха направо глупави. Над леглото ми виси една тежка картина. През нощта тя падна. По едно стечение на обстоятелства случайно чух някъде в къщата да хлопа врата и слязох долу да проверя и да я затворя, и по тоя начин се избавих. По всяка вероятност тя щеше да ми счупи главата. Това е номер едно.
Поаро не се усмихваше.
— Продължавайте, мадмоазел. Да преминем към номер две.
— О, това е още по-глупаво. Има една стръмна пътечка от скалите към морето. Аз слизам по нея да се къпя. Там има една канара, от която може да се скача във водата. Един голям камък се откъсна отнякъде и с грохот се търколи точно край мене. Третото нещо беше съвсем различно. Нещо стана със спирачките на колата… не знам точно какво; човекът в гаража ми обясни, но не можах да го разбера. Както и да е, ако бях минала през портата и тръгнала по надолнището, те нямало да издържат и вероятно съм щяла да полетя към общината и там щяло да стане страхотно сблъскване. Леко повреждане на общинската сграда и пълно затриване на моя милост. Но благодарение на това, че винаги забравям по нещо, аз обърнах колата назад и само се блъснах в лавровите храсти на живия плет.
— И вие не можете да ми кажете каква е била повредата?
— Можете да отидете и да попитате в гаража на Мот. Те знаят. Някаква съвсем проста част от механизма, която била отвинтена, ако не се лъжа. Чудех се дали момчето на Елин (моята прислужница, която ви отвори, има малко момче) не е направило нещо. Момчета обичат да бърникат в коли. Разбира се, Елин се закле, че детето изобщо не се е доближавало до колата. Все ми се струва, че нещо трябва просто да се е разхлабило въпреки приказките на Мот.
— Къде ви е гаражът, мадмоазел?
— От другата страна на къщата.
— Заключен ли го държите?
Ник широко отвори очи от изненада:
— О, не! Разбира се, не.
— Всеки би могъл да чопли колата, без да бъде забелязан?
— Ами… да… предполагам. Но това е толкова глупаво?
— Не, мадмоазел. Не е глупаво. Вие не разбирате. Вие сте в опасност… сериозна опасност. Аз ви го казвам. Аз! Не знаете ли кой съм аз?