- ... млад и немислещ мъж - приключи Роберт.
- Да, точно така - измърмори Вибеке Вилум и отново погледна текста. - Значи си го чел?
- Навярно съм го чувал. Но къде? Кога? Не помня. Нещо в тази история ми е познато. Значи трябва да съм го прочел някъде. И след това съм го забравил.
- Както вече ти казах, Хораций се е превърнал в благ човек, който сторил много добрини - рече Вибеке Вилум. - И много столетия по-късно е обявен за светец от Католическата църква. Той е пример за това, че човек винаги може да избере правилния път.
- Но Хораций просто е издълбал едно око в стената...
- Да?
- А кога кръстът се е появил в окото?
- Наблюдателен си, Роберт. Някой християнин е добавил кръста по-късно. Или Хораций се е върнал отново на стари години.
Две мисли се загнездиха в Роберт и караха сърцето му да препуска все по-бързо.
- Има ли нещо? - запита Вибеке Вилум притеснено.
- Не - измърмори Роберт. Не беше точно така. Мислите му препускаха като в пералня.
Младата монахиня, залостена в катакомбите. Та това е Анджелина!
Другата му мисъл беше също толкова влудяваща. „Норвежец съм - разсъждаваше Роберт. - Младо момче, младеж. А Норвегия е Ултима Туле.
Ако древното пророчество е вярно - помисли си той, - то навярно аз съм младежът от Ултима Туле! ”
Заповедта
Осло
- Не напредваме - каза Луцио с горчивина.
Разговаряше по телефона с кардинала.Разказа му за всичко, което се бе случило през последните няколко дни - точка по точка. За следенето на Роберт и майка му. За взлома. За подслушването.
Гласът на кардинала беше мек, но изпълнен с нетърпение.
- Трябва да откриете амулета - повтаряше той отново и отново.
- Правим всичко по силите си, кардинале! - рече му Луцио.
- Не е достатъчно!
В гласа на кардинала се беше загнездило нещо жлъчно и мрачно.
- Съжалявам!
- Бог няма да бъде спокоен, преди да сме успели - продължи кардиналът. - Бог разчита на теб. Аз разчитам на теб!
Луцио затвори очи.
"Аз съм на път да предам своя Бог - помисли си той. - Не само кардинала, не само монашеския орден. А Бог!"
Това не биваше да се случва.
- Понякога - каза кардиналът и гласът му отново стана мек и изпълнен с топлина, такъв какъвто Луцио го познаваше, - понякога трябва да сторим онова, което е нужно. Дори и да не ни харесва.
- Онова, което трябва да сторим? - запита го Луцио.
- Да, нужното. В името на Бога! - каза кардиналът и прекъсна разговора. Луцио седя дълго време и гледаше мобилния си телефон.
"Понякога трябва да сторим онова, което е нужно."
Не искам това да ми тежи. Ще направя всичко възможно, за да успеем. Абсолютно всичко.
Сеансът
Осло
- Това - каза Свейн - е най-тъпото нещо, което съм чувал!
Изказването беше последвано от чистосърдечен смях. Роберт не каза нищо.
Бяха тръгнали към медиума, който щеше да помогне на Роберт да се свърже с Анджелина. Той тъкмо беше споделил със Свейн теорията си.
- Ако съм те разбрал правилно - каза Свейн, когато смехът му стихна, - ти, Роберт, вярваш, че си бил споменат в древно предсказание. Че ти си младежът от Ултима Туле? Ти?!
- Ами, всъщност... мда! Аз... Не зная какво да вярвам. Казах, че си мисля, че.... би могло... да се окаже... вярно.
- Защо пък точно ти - ти от всички хора на света! - ще си споменат в древно предсказание, направено преди няколко хиляди години?
- Не... не зная...
- Нима и ти не виждаш, че звучи абсурдно?!
- Напротив. Разбирам това.
- Къде е Ултима Туле?
- Тук. На север. В Норвегия.
- Добре. Точно. Поне това съвпада. Това във всеки случай съвпада. - Свейн отново избухна в смях. Младежът от Ултима Туле!
- Но ако Анджелина наистина е монахинята, която свети Хораций с гонил и обрекъл на сигурна смърт като я е залостил в катакомбите...
- ... да, така че ти трябва да си този младеж,... - прекъсна го Свейн. - Роберт! Сериозно!
Роберт въздъхна. Дълбоко. Свейн имаше право. Звучеше като изсмукано от пръстите.
- Доста сте малки!
Спиритуалистът медиум беше жена на възрастта на майка му. Не приличаше особено на снимката, публикувана във вестника. Там изглеждаше като циганска кралица. В действителност беше жена с боядисана коса и воднист поглед. Тя погледна Роберт и Свейн с поглед, изпълнен със скептицизъм, през отвора на вратата.