- Твърде ли сме малки? - запита Свейн облекчен. - Окей! Тогава може да се видим след няколко години!
Роберт го хвана за ръката и го дръпна.
- Не знаех, че има възрастова граница, за да се разговаря с мъртвите - каза той и извади няколко банкноти от портфейла си. Жената отвори вратата грабна парите и пусна момчетата да влязат вътре.
- Дума за това да не сте казали на никого! - предупреди ги тя строго.
Вътре в стаята седяха още две жени, пиеха вино и гледаха телевизия. Усмихнаха се вяло на Роберт и Свейн.
- Четох за теб във вестника! Дали не беше в някой ежедневник?! - каза медиумът. - Предположих, когато ми позвъни. Ти си момчето, което беше затворено долу в катакомбите.
- Да - отвърна и Роберт.
- Заради това ли сте тук?
- Да - после замълчаха.
- Не се страхувай да ни разкажеш каквото трябва! Ние знаем, че не всичко е така, както си мислим.
- Срещнах някого там долу.
- В катакомбите ли?
Той кимна.
- Името й е Анджелина.
- Анджелина. Хубаво име!
- Мисля си, че е призрак.
Дори и в мрака Роберт видя, че трите жени се спогледаха.
- И сега искаш да се свържеш с Анджелина, така ли? - запита го медиумът.
- Ако е възможно. Не съм сигурен дали тя е мъртва.
- Всичко е възможно. Но сигурен ли си, че искаш това?
- Ако не го исках, нямаше да дойда.
- Знаеш ли какво е „сеанс”?
- Начин да се срещнеш с мъртвите.
- Точно така. Ние, които имаме тази дарба, можем да отворим портала към царството на мъртвите. Можем да питаме мъртвите някои неща и да ви предадем отговорите им.
- Мъртвите идват ли тук? Във физически облик? - запита Свейн. - Или просто говорят?
- Спокойно - усмихна се медиумът. - Те ще говорят през мен.
Едната от жените изключи телевизора, а другата започна да пали редицата свещи. Стаята се изпълни с топлина от многото свещи. Медиумът беше сложила забрадка на косата си. Седнаха край една кръгла маса. Хванаха се зa ръце.
- Сега трябва да затворим очи - каза медиумът с тих глас, и да се отворим за мъртвите.
Седяха така известно време. Роберт усети как ръцете на двете жени, които седяха от двете му страни лека-полека го пуснаха.
Той не знаеше как най-добре да се отвори за мъртвите, но даваше най-доброто от себе си. Погледна Свейн, който седеше с полуотворени очи и изглежда, не му беше никак комфортно.
Чу слаб, неопределен звук на заден план. Като от далечна църковна камбана?
Медиумът замърмори. Неразбираеми думи. Подобни на език. Главата й се движеше в кръг. Изведнъж тя я изви назад.
- Рааааааагхххххххххххххххх! - викна тя!
Поне на Роберт му се стори, че това казва. Рррррррраааааааааааааааааааааааааааагх!
Това не беше никак........човешко.
Свейн разтвори широко очи. Облещи се. Беше изплашен и срещна погледа на Роберт. Той успя да оформи с устни беззвучния си въпрос, който Роберт не разшифрова. Но реши, че му казва: "Ще се махаме ли?".
- Кгханди цтхулху знак карем! - извика медиумът.
Всичко напевно.
- Езикът на мъртвите - прошепна жената, която седеше вдясно от Роберт.
Езикът на мъртвите ли? Нима те имаха свой собствен език?!
Роберт усети, че устата му беше пресъхнала.
_ Акх ааллам хахл кхтоу лах зюллох!
- Тя е в транс - прошепна жената.
- Анджелинаааааааааа - извика медиумът, - тук ли си, Анджелина? Анджелина, зхак мал акки ааллам!
През стаята премина студен полъх. Пламъците на свещите угаснаха на мига.
- Анджелина - маж вал зххк - каза медиумът.
- Призовава Анджелина - обясни жената шепнешком.
- Анджелина, ти, призрако от царството на мъртвите. Звааах цахл зух, призовавам те, Анджелина... алх зюлох цтхулху жк карехм... Тук има някой, който иска да разговаря с теб. Зхак мал акки. Покажи се, Анджелина!
Тогава Роберт усети топлия полъх.
- Тя е тук - каза медиумът.
Роберт се огледа. Но не видя никого. Само усети тази странна топлина.
ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА ЕЗИЦИТЕ
Някои християни вярват, че е възможно "да се говори на неразбираеми езици". Това са езици, които се състоят от думи и звукове, които не съществуват. Някои вярват, че този език им е даден от Бог като божествен и свят дар. Някои хора могат да преведат този език на разбираем.
- Можеш да разговаряш с нея - каза му жената.
- С Анджелина ли?
- Да. Тя е тук.
- Не я виждам.
- Тя е невидима. Но може да разговаря с теб чрез медиума.
Роберт погледна към медиума, която седеше с полуотворена уста. Виждаше се само бялото на очите й.