Луцио се прекръсти.
Съзнаваше в пълна степен, че играе в един отбор с Отеца. Осъзнаваше, че Бог го ръководи по правилния път. Защо иначе го бяха изпратили в далечните северни земи? При Ултима Туле.
Кардиналът - и самият Отец - имаха план, имаха умисъл. Знаеха какво ще се случи.
И двата амулета!
Сега трябваше само да накара майката и момчето да проговорят.
- Къде са двата амулета ? - Луцио впери поглед в Роберт и повиши глас. - Къде скрихте амулетите?
- Не са в нас - рече момчето. - Оставихме ги някъде.
- Лъжеш!
- Нима ме мислиш за глупак? За какво ми е да те лъжа? Не са в нас.
- Истината казва - рече майката.
- Къде са тогава?
- В културно-историческия музей са - рече момчето. Каза му го на норвежки.
- Културно... историческия... музей?
- Културно-историческия музей! Collection of National Antquities. Той е част от Културно-историческия музей тук в Норвегия - обясни майката. - Там оставяме подобни древни предмети.
Трябваше да се напрегне, за да не се издаде колко е изненадан.
- Амулетите са изложени в музея?
- Все още не. Първо трябва да се изследват. Не вярвам да стане толкова бързо.
- Можем ли да си ходим вече? - запита момчето.
- Да си ходите ли?
- Амулетите не са в нас. Вече не сме ви нужни.
- Не. Не можете да си ходите.
- Защо не?
- Не сме свършили с вас.
Върнаха момчето и майка му обратно в минибуса. Валентино сви в една уличка и продължи към централната част на Осло.
- Къде отиваме? - питаха момчето и майка му почти през цялото време, като че в хор.
- Къде мислите, че отиваме? - отвръщаше той.
Нима бяха толкова глупави?! Нима не разбираха къде отиват?!
Брат Драго седеше най-отзад в минибуса с лаптопа си. В дигиталния архив на общината бяха открили стари скици на музея.
- Входът за служителите е отзад - каза той. - Там е и паркингът за служителите. Това е добре. Никой няма да ни безпокои.
- Има ли аларма? - запита Луцио.
- Естествено. Но е стара. Музеят не разполага с достатъчно средства, за да закупи нова. Лесна работа ще е!
Културно-историческият музей беше огромен. Жълта сграда, която се намираше в близост до кралския дворец. Луцио си помисли, че и самият музей изглежда като дворец. Редица прозорци кичеха фасадата на двореца. Бяха подредени в редици.
Паркираха точно до лехата с цветя зад музея. Двама от монасите - Алберто и Tope - се качиха по стълбата за служители на музея.
Отвориха малката си чантичка и за миг отключиха вратата. Единият махна на брат Драго, който изключи алармата.
Тогава доведоха Роберт и майка му.
Амулетът
Осло
Монасите ги отведоха в мрачния музей.
„Нямам причина да си играя на герой - помисли си Роберт. - Не и заради тези стари амулети”.
Роберт не се съмняваше, че за негово добро и за доброто на майка си трябваше да каже на монасите къде се намират амулетите. Ако откажеше, той не знаеше какво биха му сторили.
Все пак ставаше въпрос за няколко стари накита...
Монасите принудиха майка му да им покаже пътя през коридорите. На вратата имаше табелка:
ЛАБОРАТОРИЯ ПО КОНСЕРВИРАНЕ
Тук изследваха антиките - първо ги почистваха внимателно, след което правеха всичко възможно, за да ги запазят за възможно най-дълго време.
- Къде са амулетите? - прошепна монахът, който се наричаше Луцио.
- Не зная отвърна майката. Не работя в този отдел. Не зная къде държат новите антики.
Монасите се разпръснаха на всички страни и започнаха да търсят. Отвориха шкафовете и затърсиха из кашоните. Не остана място, което да не са преровили.
Но не можаха да открият накитите.
Изведнъж: звук!
Всички притихнаха.
Пазач? Или пък полицията?
Недалеч от тук се отключи врата.
Стъпките отекваха по коридора.
Тогава спряха. Точно пред лабораторията по консервиране.
- Ехо, има ли някой? - чуха женски глас.
Някой се опита да отвори вратата. Отвори я леко.
- Ехо. Някой на работа ли е още?
Ръководителят на отдела Ингеборг Мюкле стоеше на вратата.
- Но... О, Боже мой!
- Ингеборг! - рече майката на Роберт. - Какво правиш тук по това време на денонощието?
Минаха няколко минути преди Ингеборг Мюкле да разпознае Роберт и майка му.
- Преглеждах няколко стари ръкописа. Двамата с Роберт открихме връзката на Рагнвалд с Луна. Но вие какво правите тук? Сега? Какво става? Кои са тези хора?