- Търсят накитите - обясни Роберт.
- Тихо! - извика Луцио - Къде са амулетите?
- Амулетите ли? - запита Ингеборг Мюкле с неразбиране. - А, имате предвид триъгълните накити?
- Къде са? - извика Луцио.
Тя разбра, че няма избор. Излязоха от лабораторията по консервиране, която вече бяха претърсили. Продължиха по коридора до врата, отбелязана като
СКЛАД IX
Тя отвори вратата с помощта на кода си за достъп и включи осветлението.
- Тук са - каза тя и отиде при единия шкаф. Тя го отвори и постави ковчежето, което взе, върху масата.
- Ето - каза тя и го отвори.
И там - сред коприна - лежеше ето това:
Луцио грабна амулета и го вдигна към светлината!
- Gratias tibi, Deus! - прошепна той. - А другият амулет? Къде е?
- Другият ли? - рече Ингеборг Мюкле. - Не е тук.
- Къде е? - изсъска Лучио.
- Изпратихме го обратно в Боргунд, където беше открит. В момента го представят като част от изложба. Триъгълният накит е една от атракциите на тази изложба.
Плановете
Осло
Църквата в Боргунд.
Луцио не харесваше подобни черни църкви. Били са построени като езически храмове. Викингското светоусещане се виждаше ясно в тях. Като че Один и другите богове не искаха да сторят път на Исус Христос. Имаше нещо неприятно в тези църкви, мислеше си той. Нещо мистично и плашещо. Напомняха на демонични храмове на божества.
Заедно с брат Драго Луцио потърси Боргунд чрез Google Earth. Църквата се намираше във Вестландет. Беше на 4-5 часа път от Осло. Луцио погледна часовника.
- Можем да бъдем там, когато открият изложбата утре - рече той.
- А какво ще правим със... - тогава брат Драго посочи с очи тримата заложници.
- Ще вземем момчето с нас. Ще ни бъде от полза.
- Както искаш.
- Искам ти и брат Tope да поддържате команден център тук в хотелската стая. Ще имаме постоянна връзка. Така ще можем да реагираме своевременно, ако възникнат проблеми.
- Естествено. А двете дами?
- Дръжте ги под око до приключването на операцията!
- А после?
- Сетне... ще решим какво да правим с тях.
Дървената църква
Боргунд - Осло
Дървената църква хвърляше мрачния си и величествен силует насред горещия ден. Роберт отвори очи, когато Валентино паркира автобуса встрани от входа. Някъде наблизо лаеше куче.
Бяха пътували през цялата нощ. Сега най-сетне пристигнаха. Роберт беше жаден. Беше изморен и изплашен. Болеше го стомахът. Какво всъщност искаха монасите? Със сигурност щяха да откраднат другия накит от изложението. Нима не са чували за Десетте Божи заповеди? Не кради! Сякаш това никак не ги глождеше. Но като се замисли човек, и другите заповеди не ги притесняваха особено.
Той погледна още веднъж към църквата. Като диви животни, хванали плячката си между зъбите си, драконовите глави на покрива бяха вперили поглед в небесата.
Майката на Роберт и Ингеборг Мюкле бяха останали в Осло с другите двама монаси. Роберт не знаеше какво се беше случило с тях. Беше изплашен. Няма да наранят мама, нали? Нали няма да я наранят, нали?
Трябва да предупредя полицията!
Майката на Роберт дишаше тежко. Тя и Ингеборг Мюкле се намираха в хотелската стая в Осло. Бяха овързани за два стола. Краката им бяха завързани за краката на столовете. Бяха захванати с дебело тиксо през коремите. Но пък ръцете им бяха напълно свободни.
Двамата монаси ги пазеха. Единият седеше наведен над някакъв лаптоп. Другият стоеше край прозореца и гледаше навън. Беше на пост.
Останалите монаси трябваше да отидат в Боргунд заедно с Роберт. За да откраднат другия накит.
Боже мой, не им позволявай да наранят момчето ми!
Монасите ги бяха принудили да минат покрай рецепцията, заплашвайки ги с пистолети, които никой не виждаше. Никой от хората наоколо не им обърна особено внимание. Качиха се в асансьора и натиснаха четвъртия етаж. След това влязоха в хотелската стая, която по-скоро приличаше на военна база. Имаше компютри, комуникационни уреди, карти и тефтери. Двете жени бяха претърсени. Нима монасите мислеха, че норвежките винаги носят оръжие?! Тогава откриха мобилния телефон в джоба й. Но другият мобилен телефон - онзи, който беше ползвала временно, докато нейният беше в сервиза и който забрави да върне след това, не откриха. Може би не са мислели, че някой може да има два мобилни телефона.