След един километър или пък два полицейската кола ги настигна. Роберт вече виждаше лицата на полицаите. Сините буркани святкаха. Сирените виеха.
Валентино притисна минибуса до камион за превозване на провизии точно преди завоя. Шофьорът на камиона не обърна внимание на случващото се и не пропусна полицията. Така че монасите спечелиха известна преднина. В края на един дълъг и ужасен завой те завиха.
Роберт чу как сирените на полицейската кола все още виеха долу.
Бягство
Боргунд - Осло
Останаха така около минута и монахът Луцио разговаря с някого по мобилния си телефон. После даде инструкции на шофьора. Валентино кимна и сви надолу по магистралата. Завиха вдясно и минаха по някакъв мост. Полицията ги чакаше долу по магистралата.
Няколко мили продължиха по тесния страничен път в посока юг. Или по-скоро изток. Роберт не беше напълно сигурен. Срещнаха много коли. Не видяха полицейска кола сред тях. Пейзажът беше зелен и приятен. Вече караха по-спокойно. През цялото време монасите се оглеждаха, за да видят дали полицията няма да изскочи отнякъде. Но полицаите не идваха.
След около десет-петнадесет минути отново се приближиха към магистралата. Според GPS устройството други пътища тук нямаше. На няколко мили оттук в посока юг можеха да изберат дали да продължат към Осло през планините, или пък да минат през някое от малките градчета на изток. Валентино с колебание сви отново към магистралата. Все още нямаше никаква следа от полицията. Той увеличи скоростта. Нямаше как да знаят дали полицаитe са продължили в същата посока, или пък се бяха отказали, свивайки в обратна посока и връщайки се в полицейското управление. Нямаха избор. Роберт разбра това. Ако трябваше да се върнат в Осло, трябваше да минат по точно този път. Уличното движение вече не беше толкова натоварено и гъсто, така че можеха да увеличат скоростта. Когато Роберт погледна към таблото за отчитане на скоростта, видя, че се движат със 140 км/час.
В хотелската стая в Осло се почука. Внимателно почукване по вратата.
Камериерката надниква вътре.
- Excuse me, you asked for fresh towels? - попита тя. - Извинявайте, поискали сте нови кърпи?
Двамата монаси се надигнаха. Единият понечи да каже нещо. В този момент хвърлиха нещо през отворената врата. Майката на Роберт не видя какво бе то. В следващия момент чу тътена, всичко се разхвърча. Някаква граната! Вратата беше взривена, полицаите се втурнаха в стаята. Бяха въоръжени. Нахвърлиха се към двамата монаси и ги повалиха. Едва когато обезоръжиха монасите и ги закопчаха с белезници, се обърнаха към двете заложници.
- Отвлякоха сина ми - викна майката на Роберт. - Отидоха в църквата в Боргунд, за да откраднат един накит.
- Уведомихме колегите и в момента хеликоптерът от Осло вече е на път - каза полицаят.
- Роберт е само на 14.
- Всичко ще бъде наред.
Изведнъж шофьорът наби спирачки. Роберт беше хвърлен напред. Коланът се вряза в гръдния кош и бедрата му.
Той се огледа отчаяно. Видя, че полицията е отцепила района отпред. Две полицейски коли със сирени, които излъчваха синя светлина, бяха паркирали от двете страни на пътя. Униформените полицаи преглеждаха всяка кола, която минаваше през тях.
Монасите започнаха да обсъждат как да действат. Минибусът беше неподвижен. После Валентино завъртя волана и мина в насрещното движение, внимавайки да не се сблъска с останалите автомобили.
Профуча бясно покрай полицаите. Роберт се обърна и погледна назад. Двете полицейски коли вече ги преследваха. С бясна скорост като озверели животни.
Скоростта стигна 180 километра в час. Минибусът не можеше да се движи по-бързо. Това беше пределната му скорост. Но беше повече от достатъчно. По този тесен път скоростта създаваше усещане, че минибусът е самолет, който всеки момент ще излети.
От едната страна - планини. От другата - път.
Злополуката
Боргунд - Осло
Доста преди да изскочат от пътя, Роберт знаеше, че всичко ще излезе от релси. Всичко щеше да се обърка необратимо.
Бяха се движили около два километра, когато шофьорът Валентино внезапно сви по една странична уличка, която се движеше успоредно на рекичката. Навярно искаше да успее да избяга от полицията. Тук уличното платно беше доста по-тясно, отколкото по магистралата. Не бе по-широко от селски път. Скоростта, с която се движеха, беше твърде висока. Завоите бяха твърде остри.