— Господарю, в долината, където ви нападнахме, стануват още трийсетина души, и те подгонени като нас от безчинствата на Шиен Моу. Познавам ги до един. Пет-шест от тях са мошеници, но останалите са честни хора, за които поръчителствам. Помислих си, че в някой от тия дни мога да прескоча дотам и да доведа най-добрите на служба в съдилището.
— Чудесно! — възкликна съдията. — Вземи кон и тръгвай веднага. Подбери, когото сметнеш за подходящ. Нека влязат в града по здрач от различни места, разделени на групички по двама-трима.
Началникът се поклони и тръгна незабавно. Привечер главният двор на съдилището заприлича на военен лагер. Десет мъже, облечени като униформени стражници с черни лакирани шлемове и кожени брони и препасани с червени колани, се упражняваха в строева подготовка под заповедите на Фън. Други десет с леки ризници и бляскави шлемове тренираха бой с копие под надзора на Ма Жун. Цяо Тай показваше на други десетима хватки с меч.
Тежката врата на съдилището беше затворена, сержант Хун и Тао Ган стояха отпред на пост.
Късно през нощта съдията Ди извика всички тези храбри воини в съдебната зала, осветена само от една свещ. Даде им нарежданията си и накрая ги предупреди да пазят пълно мълчание. После духна свещта.
Тао Ган излезе последен от съдебната зала, затвори вратата след себе си и пое по тъмния коридор, като си светеше с малък хартиен фенер. Отиде и отключи килията на тъмничаря. Свали веригата, с която бе прикован за една халка в стената, и навъсено му каза:
— Съдията реши да те освободи от служба в съда заради невероятната ти немарливост. Не си положил никаква грижа за поверените ти съдебни печати. През следващите дни съдията ще назначи нов персонал и първият престъпник, който ще падне окован на колене пред него, ще бъде онзи жалък самозванец Шиен Моу!
Тъмничарят го изгледа свирепо, без да каже дума. Тао Ган го преведе по тъмните безлюдни коридори, през пустия двор и празното караулно помещение. Всичко тънеше в мрак и тишина. Най-сетне помощникът на съдията Ди отвори портата и избута тъмничаря навън.
— Махай се! — изръмжа Тао Ган. — И да не се е мярнала повече тук грозната ти муцуна!
Тъмничарят го изгледа предизвикателно.
— Ще се върна по-скоро, отколкото си мислиш, кучи сине! — извика той и злобният му кикот продължи известно време да кънти след него по тъмната улица.
Глава 5
Нощно нападение срещу съдилището; съдията Ди се впуска в опасно начинание.
Скоро след полунощ гръмки викове и тупурдия огласиха стихналата тъмна сграда на съдилището. Дрезгави гласове раздаваха команди, дрънчаха оръжия. По вратите заблъска таран, глух тътен разтърси нощната тишина.
В съдилището нищо не помръдваше.
От вратата полетяха трески, една тежка дебела дъска се откърти и се сгромоляса на земята. Двайсет бандити, размахали заплашително бухалки, копия и мечове, нахълтаха вътре. Водеше ги едър мъж със запалена факла в ръка. Нахлуха в предния двор и закрещяха:
— Къде го това куче сановникът? Я да се покаже от мишата си дупка, ако смее!
Мъжагата отвори с ритник вратата към вътрешния двор и се дръпна встрани, за да минат останалите, като извади меча си. Но щом влязоха, бандитите спряха. Вътре беше тъмно като в рог.
В следващия миг и шестте врати на голямата заседателна зала се разтвориха широко. В двора плисна ярка светлина от десетки свещи и книжни фенери, наредени в две редици. Нашествениците замижаха, заслепени от това внезапно осветление след пълния мрак, и смътно различиха две редици въоръжени мъже отляво и отдясно. Отблясъци от светлината играеха по шлемовете и по остриетата на копията им, насочени срещу противника. В долния край на стълбището бяха строени една редица стражници с мечове в ръка. На горната площадка се извисяваше внушителна фигура в официални одежди от проблясващ брокат, със съдийска шапчица на главата. До нея стояха двама снажни мъже с униформи на кавалерийски капитани. Нагръдниците и налакътниците на броните им святкаха, от заострените краища на шлемовете висяха цветни лентички. Единият опъваше тетивата на тежък лък. Съдията се провикна с гръмовен глас:
— Пред вас е окръжният съдия на Ланфан. Предайте оръжието си!
Едрият мъжага се окопити пръв.
— Напред! — извика той към останалите.
Но в същия миг се строполи със страхотно хъркане, както беше с вдигнат меч. Стрелата на Цяо Таи бе пронизала гърлото му. От дъното на залата се чу дрезгава команда:
— Кръъъгом! Надяяясно!
Задрънча оръжие, прокънтяха тежки отмерени крачки. Главорезите се спогледаха слисани и ужасени. Един от тях изскочи напред и викна на останалите: