— Сгащени сме като плъхове! Войската е тук!
И побърза да хвърли копието си пред стъпалата. Докато разкопчаваше колана на меча си, додаде:
— Шест години се потих да стигна до ефрейтор, сега ще трябва да почвам пак от редник!
— Кой от вас, негодници, се нарича ефрейтор? — ревна Ма Жун.
Мъжът веднага застана мирно.
— Ефрейтор Лин, шести пехотен отряд, трийсет и трети полк от Лявото крило. На вашите заповеди, капитане!
— Всички дезертьори крачка напред! — изкомандва Ма Жун.
Петима се наредиха зад ефрейтора и неловко застанаха мирно.
— Ще бъдете съдени от военен трибунал! — отсече Ма Жун.
Останалите нападатели вече предаваха оръжието си на стражниците, които извиваха и връзваха ръцете на всеки един.
— Капитане — проговори съдията, — попитайте този ефрейтор още колко дезертьори се мотаят из града.
Ма Жун повтори въпроса с глас на разярен бик.
— Четирийсетина, милостиви господарю!
Съдията Ди поглади брадата си.
— Когато заминете да продължите проверката си по другите погранични окръзи — обърна се той към Ма Жун, — бих искал неколцина войници да останат тук за охрана. Предложете на този ефрейтор да се зачисли с останалите дезертьори наново в армията.
Ма Жун още веднъж изкрещя с гръмовит глас на бившия войник:
— Ефрейтор Лин, върнете се незабавно там, откъдето сте дошли, заедно с тези петима дезертьори! Хвърлете цивилните парцали и се явете тук утре точно по обед с униформи и оръжие, както повелява уставът!
— Слушам! — в хор извикаха шестимата и замаршируваха към вратата.
Съдията Ди даде знак и стражниците поведоха пленниците към тъмницата. Там ги посрещна Тао Ган и записа имената им. Петнайсетият, последен поред, беше самият тъмничар. Лицето на Тао Ган грейна в широка усмивка:
— Вярно каза, кучи сине! Наистина се върна по-рано, отколкото си мислех!
С тези думи Тао Ган го завъртя и с премерен ритник го изпрати обратно в предишната му килия.
В централния двор новоизпечените войници, мобилизирани от Фън, се отправиха с копия на рамо към караулното, марширувайки криво-ляво. Съдията Ди ги погледа известно време и се обърна усмихнат към Ма Жун:
— Не е зле за един следобед обучение!
Съдията слезе по стълбището. Двама стражници затвориха вратите на приемната. Появи се сержант Хун, натоварен със стари тигани, чайници и ръждясали вериги.
— Твоят глас е май много подходящ за даване на заповеди, Хун! — шеговито подметна съдията.
На другата сутрин по изгрев слънце от сградата на съдилището излязоха трима конници. Съдията Ди яздеше в средата, облечен като за лов. От двете му страни Ма Жун и Цяо Тай бяха ослепителни в униформите си на кавалерийски капитани.
Когато завиха на запад, съдията се извърна на седлото и погледна грамадното жълто знаме, развяващо се над покрива на съдилището. Върху него с едри червени йероглифи пишеше: „Военен щаб“.
— Трите ми съпруги бродираха до зори — с усмивка каза съдията на спътниците си.
Тримата стигнаха безпрепятствено до дома на Шиен Моу. На вратата пазеха четирима здравеняци, въоръжени с алебарди. Ма Жун спря коня си досами краката им. Махна с камшика си към вратата и изкомандва:
— Отваряйте!
Очевидно дезертьорите, отпратени миналата нощ, бяха разпространили новината за пристигането на армията. Четиримата на пост се поколебаха не повече от миг-два и отвориха широко портите. Съдията Ди и помощниците му влязоха с конете си.
В предния двор трийсетина мъже разговаряха оживено, разделени на групички. Щом видяха конниците, млъкнаха и тревожно ги заоглеждаха. Тримата отминаха, без да обърнат глава. Ма Жун пришпори коня си по четирите стъпала, водещи към втория двор, следван от съдията и Цяо Тай. Там завариха трийсетина мъже усърдно да лъскат мечове и копия под надзора на ефрейтор Лин и да мажат кожени брони. Без да спира, Ма Жун подвикна на ефрейтора:
— След мен с десет редници!
В третия двор видяха само неколцина слуги, които побързаха да се скрият, щом ги зърнаха. Копитата на конете зачаткаха по плочника. Тримата се насочиха към голямата сграда в дъното с лакирани червени врати и колони с разкошна резба. Слязоха от конете и метнаха поводите на трима от хората на ефрейтора. Ма Жун изрита вратата с железния си ботуш и влезе, следван от двамата си спътници.
Очевидно появата им прекъсна оживено съвещание. В средата на залата седяха трима. Едър мъж с широки рамене се бе разположил в огромно кресло, покрито с тигрова кожа. Беше с масивна челюст, налято властно лице, тънки мустачки и къса черна брада. Изглежда, току-що бе станал от сън — още беше по дълга копринена нощна риза и наметнат отгоре й широк домашен халат от пурпурен брокат. На главата му се кипреше малка черна шапчица. Другите двама, по-възрастни, седяха срещу него на ниски резбовани столчета от абаносово дърво. Явно и те се бяха облекли набързо. Залата напомняше по-скоро оръжейна, отколкото приемен салон. Стените бяха украсени с копия, пики и щитове, подът бе застлан с кожи от диви зверове.