Тримата мъже вдигнаха поглед към натрапниците в безмълвно изумление. Съдията Ди не отрони дума. Пристъпи с решителна крачка до един свободен стол и седна. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха точно пред Шиен Моу и се вторачиха в него, сякаш искаха да го убият с погледи. Двамата съветници на Шиен скочиха бързешком от столчетата и се оттеглиха зад креслото на господаря си. Съдията се обърна непринудено към Ма Жун:
— Капитане, в града е обявено военно положение. На вас оставям да се справите с тези престъпници!
Ма Жун се обърна.
— Ефрейтор Лин! — изрева той.
Ефрейторът прекрачи прага, последван от четирима редници.
— Кой от тези кучи синове е изменникът Шиен Моу? — попита Ма Жун.
Ефрейторът безмълвно посочи мъжа в креслото.
— Шиен Моу — със стоманен глас каза Ма Жун, — арестувам те с обвинение в държавна измяна!
Шиен скочи. Изправи се пред Ма Жун и изкрещя с не по-малко заканителен глас:
— Кой ти дава право да се разпореждаш в собствения ми дом? Охрана, убийте този човек!
В този миг Ма Жун стовари юмрука си в желязна ръкавица право в лицето му. Шиен падна назад, като прекатури една изящна масичка за чай. Чашите и чинийките от фин порцелан се разбиха на пода.
Иззад огромната завеса в дъното на залата изскочиха шестима освирепели главорези. Размахваха дълги мечове, водачът им застрашително бе вдигнал двуостра секира. Но щом зърнаха Ма Жун и Цяо Тай в пълно снаряжение, застинаха. Ма Жун скръсти ръце.
— Предайте оръжието си! — рязко изкомандва той. — Вашият съдия ще реши дали сте виновни, или не.
От носа на Шиен течеше кръв и се разливаше по робата му. Той вдигна глава и извика:
— Не слушайте този мръсник! Кой ви храни десет години? Първо убийте ей онзи сановник там!
Водачът на телохранителите скочи към съдията с вдигната секира. Съдията Ди не трепна. Бавно поглаждаше бакенбардите си, вперил презрителен поглед в своя нападател.
— Стой, братко Уан! — извика ефрейтор Лин. — Нали ти казах, че целият град гъмжи от войска? Свършено е с нас, армията пое властта!
Мъжът със секирата се поколеба. Цяо Тай нетърпеливо тропна с крак.
— Да вървим! — викна той. — Достатъчно време изгубихме с тези кокошкари! — и се обърна да излиза.
Шиен Моу бе изпаднал в несвяст. Ма Жун, без да обръща никакво внимание на телохранителите, се наведе и започна да му връзва ръцете. Съдията Ди стана, оправи робата си и с леден глас се обърна към мъжа със секирата:
— Остави този инструмент, човече!
Обърна му гръб и строго изгледа двамата съветници, които през цялото време не бяха мръднали. Очевидно искаха да разберат накъде ще се наклонят везните, преди да вземат страна.
— Кои сте вие? — с надменен тон ги запита съдията. По-възрастният се поклони дълбоко.
— Ваше превъзходителство — отвърна той, — скромната особа, застанала смирено пред вас, бе принудена да служи като съветник на оногова там, Шиен. Но мога да кажа на негово превъзходителство, че…
— В съда ще чуем какво имаш да казваш! — прекъсна го съдията и се обърна към Ма Жун: — Да се връщаме в съдилището. Ще вземем само този тук, Шиен Моу, и двамата му съветници. С останалите ще се оправим по-късно.
— На вашите заповеди! — с готовност отвърна Ма Жун. Махна с ръка на ефрейтор Лин и войниците здраво овързаха двамата съветници. Цяо Тай размота от кръста си тънка верига, направи в двата й края по една примка и я надяна през главите на пленниците. Извлече ги навън, закрепи веригата за седлото на коня си и им каза троснато:
— Във ваш интерес е да тичате бързо, иначе ще се задушите.
После яхна коня си, последван от съдията. Ма Жун натовари припадналия Шиен Моу на седлото си и викна на ефрейтор Лин:
— Раздели войниците си в четири групи по дванайсет. Всяка група отговаря за десет от хората на Шиен. Закарайте ги при градските врати и ги заключете в стражевите кули. По пладне един офицер ще мине да провери четирите врати!
— Слушам! — викна ефрейторът.
Тримата прекосиха двора, съветниците заситниха бързешком след коня на Цяо Тай. Във втория двор ги пресрещна възрастен мъж с бяла рядка брадица. Той падна на колене и заблъска главата си о плочника. Съдията Ди спря коня.