— Стани и кажи кой си! — рязко нареди той. Мъжът се надигна и отвърна с поклон:
— Недостойната особа пред вас е иконом в тази къща.
— Докато дойдат стражници от съдилището и поемат нещата в свои ръце, ти носиш пълна отговорност за дома и за всичко в него, включително за прислугата и жените — нареди съдията и отмина.
Ма Жун се наведе от седлото си и пошушна в ухото на иконома:
— Гледал ли си как в армията налагат до смърт престъпниците с тънка пръчка? Обикновено продължава шест часа, преди да издъхнат.
Загубил ума и дума, икономът отговори, че не е имал сгоден случай.
— Е, ще видиш как е, ако не изпълниш най-старателно заповедта на негово превъзходителство! — поясни непринудено Ма Жун.
После пришпори коня си и остави иконома разтреперан, с мъртвешки пребледняло лице. Когато тримата ездачи излязоха през главния вход на къщата, пазачите взеха за почест с алебардите си.
Глава 6
Четирима старейшини се представят на съдията Ди; госпожа Ю показва в съдилището една стара картина.
С влизането си в съдилището Ма Жун и Цяо Тай повериха двамата задъхани съветници и Шиен Моу, който още не беше дошъл на себе си, на Фън, началника на стражата. После отидоха в кабинета на съдията. Сержант Хун му помагаше да облече делничната си роба. Ма Жун вдигна железния шлем и изтри потта от челото си. Погледна съдията с възхищение и възкликна:
— Това се казва номер! Още не ми се вярва, че стана толкова лесно!
Съдията се усмихна вяло.
— Нямаше никога да успеем да победим Шиен в бой — обясни той. — Даже наистина да разполагахме с двеста войници, щеше да стане истинска касапница. Шиен Моу несъмнено е престъпник, но не е страхливец и хората му щяха да се бият до смърт. Още в началото бях решил да ги изиграя. Трябваше да се направи така, че той да се смята за предварително обречен, вече победен. Отпърво се канех да се представя като провинциален губернатор или императорски цензор, изпратен на инспекционна проверка по границата. Но когато научих от Цяо Тай, че сред хората на Шиен има мнозина дезертьори от редовната армия, промених плана си.
— Не беше ли твърде рисковано да пуснете онзи ефрейтор и другите петима да се върнат в къщата на Шиен след нападението срещу съдилището? — попита Цяо Тай. — Като нищо можеха да разпитат и да разберат, че им кроим номер.
— Точно в това беше ключът — отговори съдията. — Никой здравомислещ човек не би оставил шестима силни мъже да се върнат при господаря си, освен ако не разполага с многократно превъзхождащи сили. Затова на ефрейтор Лин и през ум не му мина да проверява. Шиен е прозорлив човек, но и той не се усъмни, че е пристигнала редовна войска. Беше готов да се бие докрай и да загине с оръжие в ръка. За негова беда обаче хората му го предадоха, когато разбраха, че могат да отърват кожата си.
— А сега как ще се освободим от този въображаем полк? — попита сержант Хун.
— Доколкото имам представа — спокойно каза съдията, — най-напред полкът ще се разрасне до цяла армия в хорското въображение, а след това ще се стопи яко дим без никакво участие от наша страна. А сега да се върнем към задачите си. Най-напред трябва да се организира работата на съдилището и да се разплетат тъмните дела на Шиен Моу. Затова, Тао Ган, иди да намериш надзорниците на всички квартали в града и им кажи незабавно да се явят при мен. Съобщи и на старейшините на основните гилдии, че ги чакам по обед. А ти, Хун, иди с началника Фън и четирима стражници в дома на Шиен. Жените и прислугата да не напускат къщата до следваща заповед. С иконома прегледайте всички ценности, съберете ги в хранилището и го запечатайте. Началникът Фън нека използва случая, за да провери на място къде са синът му и голямата му дъщеря Бяла Орхидея. Вие, Ма Жун и Цяо Тай, ще обиколите градските врати, за да проверите дали ефрейтор Лин е разпределил, както трябва, хората си по постовете и дали четирийсетте цивилни охранители на Шиен са под ключ в кулите. Ако всичко е наред, уведомете Лин, че отново е зачислен в императорската армия с предишния му чин. Намерете време да проучите дезертьорите. Който не е избягал по време на битка или заради някакво престъпление, може да се върне на служба в редовната армия. Следобед ще изготвя доклад до Военния съвет, за да се уреди въпросът. Тъкмо ще помоля да изпратят сто войници.
След като разпредели задачите, съдията Ди нареди на сержант Хун да му донесе чайник с горещ чай.
Тао Ган бързо намери надзорниците, които влязоха силно притеснени в кабинета на съдията Ди. Назначени на място, за да осъществяват връзката между съдилището и населението, те имаха задължението да регистрират ражданията, смъртните случаи и бракосъчетанията, както и да разрешават по-голямата част от текущите въпроси. Цялата тази дейност бе напълно занемарена при властването на Шиен Моу. Като членове на местната управа трябваше да посрещнат новия съдия при пристигането му. Очакваха сега да бъдат здравата нахокани за небрежността. Така и стана. Излязоха разтреперани и бледи от кабинета и тихомълком се измъкнаха от съдилището.