В коридора чакаха сержант Хун и Тао Ган, които побързаха да влязат. Тао Ган стискаше в ръце цяла камара свитъци и документи. Сержантът докладва, че имуществото на Шиен Моу е прегледано и описано. Намерени са неколкостотин златни кюлчета и пари на същата стойност. Всичко това е заключено заедно с няколко златни накита в хранилището. Жените и прислугата са преместени в третия вътрешен двор без достъп до другите крила на къщата. Във втория двор е настанена охраната от шест стражници и десет войници под заповедите на Цяо Тай. С доволна усмивка Тао Ган сложи на писалището купа документи.
— Това, господарю — каза той, — са описите и всички сметководни книги, които открихме в хранилището.
Съдията Ди се облегна в креслото си и огледа купчината с нескриван интерес.
— Разнищването на делата на Шиен Моу ще бъде дълга и досадна работа — каза той. — Разчитам на вас двамата да я подхванете. Според мен от този куп ще излязат наяве всякакви незаконни присвоявания на земи и имоти, изнудвания и всякакви други мошеничества. Старейшините обещаха днес следобед да ми изпратят подходящи хора за чиновническите служби и архива на съдилището. Ще има да се поизпотят.
— Те вече чакат в приемната, господарю — обади се сержант Хун.
— Идете тогава да им обясните какво трябва да вършат — разпореди се съдията. — Тази вечер архиварят ще ви помогне да разпределите тези книжа. Искам от вас доклад с предложения за това, как да се справим с безчестията на Шиен Моу. Но ви моля да отделяте всеки документ, свързан по някакъв начин, дори и косвено, с убийството на покойния ми колега съдията Пън. Този въпрос ще проуча лично. А дотогава искам да се съсредоточа в една по-скорошна загадка.
При тези думи съдията Ди вдигна от писалището пакета, оставен от госпожа Ю. Разопакова го и разстла на бюрото свитъка с картината. Сержант Хун и Тао Ган пристъпиха напред и също впериха очи в картината.
Свитъкът бе средно голям, копринен. С ярки цветове бе изобразен въображаем пейзаж с планински зъбери и бели облаци над тях. Тук-там сред групи дървета се виждаха къщички, вдясно пейзажът бе зает от извивките на планинска река. Нямаше нито една човешка фигура. В горния край на картината губернаторът бе изписал със старинен шрифт заглавието й:
Подпис нямаше, художникът се бе задоволил да постави червения си печат. Картината бе обточена отстрани с дебел брокат. По традиция долният й край завършваше с кръгла дървена летвичка, а към горния бе прикрепена тънка метална скоба с кукичка, за да може лесно да се развива и да се окачва. Сержант Хун замислено подръпна брадата си.
— Заглавието май иска да каже — обади се той, — че това е даоистки рай или обиталище на безсмъртни.
Съдията Ди кимна.
— Тази картина трябва да се проучи най-внимателно — каза той. — Окачи я на стената срещу писалището ми, да ми е под око.
Веднага след като Тао Ган я окачи на стената между вратата и прозореца, съдията стана и тръгна към предния двор.
Тук го очакваше приятна изненада. Всичките кандидат-чиновници се оказаха хора, почтени на вид. Той ги приветства с няколко думи и заключи:
— Двамата ми помощници ще ви дадат наставления. Слушайте ги внимателно, защото още утре ще трябва да поемете задълженията си на обедното заседание.
Глава 7
Трима монаси получават заслужено наказание; кандидат за литературните изпити докладва за жестоко убийство.
На следващата сутрин още преди изгрев слънце жителите на Ланфан започнаха да се стичат към съдилището. Колкото повече наближаваше часът на предобедното заседание, толкова по-гъста ставаше тълпата пред главния вход.
Отекнаха три удара на огромния бронзов гонг, стражниците отвориха вратите и множеството нахлу в двора и в съдебната зала. Скоро не остана празно място. Стражниците се строиха в две редици вляво и вдясно от подиума. Най-сетне завесата в дъното се дръпна, появи се съдията Ди в бляскава официална роба и се разположи в креслото, заобиколен от четиримата си помощници. От двете страни на застланата с нова алена покривка маса вече седяха старшият писар и помощниците му. В залата цареше пълна тишина. Съдията мълчаливо взе червената си четчица и написа нареждане за тъмничаря. Началникът Фън го пое почтително с две ръце и излезе от залата с двама стражници. След малко тримата доведоха по-възрастния съветник на Шиен. Той падна на колене пред трибуната.