— Мен ли търсите?
— Не! — тросна се Ма Жун и се подпря на страничния стълб.
— Чуйте, младежо! — ядосано продължи човекът. — Тази къща, видите ли, е моя! И понеже сам признахте, че нямате работа тук, ще ви бъда признателен, ако си продължите по пътя!
— А пък тази улица е на всички! — изръмжа Ма Жун. — Никой не може да ми забрани да стоя на нея.
— Хайде, друм — викна господинът — или ще повикам нощната стража!
— Ела, де! — кресна Ма Жун. — Опитай се да ме изгониш!
Двамата безделници се бяха обърнали да наблюдават свадата. Облегнати на тезгяха, те доволно скръстиха ръце и зачакаха счепкването. Един прозорец на втория кат се отвори и се подаде главата на У, който извика насърчително:
— Удари го по главата!
— Да извикам ли прислугата, господарю? — попита вратарят.
— Тичай да събереш всичките кучи синове! — изрева Ма Жун. — Доведи ми ги тук на крака!
Възрастният господин се поразколеба от това войнствено изявление.
— Не искам разправии пред дома си — сопна се той. — Остави го тоя селяндур да си стои тук, додето му изгният кокалите!
И се прибра, мърморейки нещо под мустак. Вратарят тръшна портата и резетата й хлопнаха отвътре. Разочарован, У затвори прозореца. Ма Жун се отправи с разкършена походка през улицата към питиепродавницата. Двамата пиячи с уважение се отдръпнаха, за да му направят място пред тезгяха. Ма Жун ги изгледа кръвнишки и попита заплашително:
— Надявам се оня стар посерко да не ви е роднина…
— А не, ние живеем в следващата пряка — отвърна единият. — Този мърморко е учител, все нещо му е крив светът.
— Да, ама ние не идваме тук да си изпеем урока — поясни вторият безделник. — Хапваме и пийваме на тезгяха, оттук поне никой не ни гони. Напротив!
Ма Жун гръмко се изкиска. Сложи шепа грошове на тезгяха и викна на съдържателя:
— Една кана, от най-доброто!
Съдържателят дотича чевръсто. Напълни чашите догоре и постави нова чиния със сушена риба и туршия пред тях. После радушно запита:
— Откъде си, странниче?
Ма Жун пресуши чашата си на един дъх, изчака съдържателят да я напълни отново и едва тогава отвърна:
— Кочияш съм при господин Уън, най-големия търговец на чай от столицата. Днес следобед докарахме три коли чай на бали, ще го продаваме отвъд границата. Господарят ми даде три сребърника и ми рече хубаво да си прекарам. Няма да е зле да намеря някоя засукана кучка за тази нощ, но май съм сбъркал махалата?
— Вярно, ако си тръгнал жена да търсиш, си сбъркал посоката — рече съдържателят. — Хубави варварки има в северния квартал, оттук е един час път. Китайките пък са в югоизточния край на града, отвъд езерото с лотосите — и додаде с подкупващ глас: — Само че тукашните повлекани едва ли ще допаднат на един изискан господин, свикнал на всякакви глезотии в столицата. Твоят занаят сигурно е много опасен? Защо не влезеш да поразкажеш за патилата си по пътищата! — при тези думи съдържателят избута купчинката грошове към Ма Жун и заяви: — Първото е за сметка на заведението!
Двамата безделници, подушили безплатна пиячка, грейнаха от въодушевление.
— Като те гледам какъв юначага си — обърна се единият към Ма Жун, — сигурно на много разбойници си видял сметката по друмищата!
Ма Жун се поддаде на уговорката. Влязоха вътре и насядаха около една маса. Ма Жун се разположи така, че да държи под око стълбата. Скоро и съдържателят седна при тях и чашите започнаха да се пресушават една след друга. Ма Жун вече им бе разказал няколко страшни истории, когато по стълбата се зададе У. Той се спря на средата и огледа Ма Жун с проницателен поглед.
— Елате при нас! — извика съдържателят. — Този господин разказва страхотни истории!
— Имам още малко работа — отговори У, — но по-късно ще сляза. И да не изпиете всичкото вино! — след което се върна обратно.
— Това е наемателят ми — обясни съдържателят. — Голям веселяк е, душата ще ти напълни! Не бързай да си вървиш, преди да си поговориш с него — и отново напълни чашите.
Междувременно Тао Ган не стоеше със скръстени ръце. Щом видя, че Ма Жун се подпря във входа срещу кръчмата, Тао Ган се шмугна в една тъмна уличка, където съблече набързо робата си, обърна я наопаки и пак я облече. От лицевата страна робата бе от скъпа кафява коприна и му придаваше достолепен вид, докато подплатата й беше от грубо конопено платно, лекьосана и с няколко непохватно зашити кръпки. Тао Ган поотупа и шапката си, която веднага се сплеска и провисна, за да заприлича на просяшка капа.
Така издокаран, той се вмъкна в тясната пролука между високите задни стени на къщите от улицата на У и тези от съседната. Тук беше тъмно като в рог, земята бе осеяна с всякакви боклуци и трябваше да внимава къде стъпва. Когато прецени, че е излязъл зад питиепродавницата, спря. Вдигна се на пръсти и се хвана за края на зида. Изтегли се на мускули и надникна отвъд. Горният кат бе ярко осветен, докато приземието тънеше в мрак. Дворът бе пълен с празни делви от вино, грижливо подредени в две редици. Несъмнено това беше задната част на „Непресъхващ извор“.