В питиепродавницата цареше веселба. След като Ма Жун поизчерпи запаса си от истории, на своя, ред съдържателят се впусна да разказва за разни невероятни преживелици. Двамата безделници зяпаха в изумление, ръкопляскаха възторжено след всяка лакърдия, готови да прекарат цялата нощ в тази приятна компания.
Най-сетне и художникът се присъедини към тях. Ма Жун бе изгубил представа, колко чаши бе изпил. Със сигурност обаче можеше да изпие още толкова, без да му се замъти главата! Каза си, че най-добрият начин да изкопчи нещо от У, е да го напие. Той приветства бурно художника като свой съгражданин столичанин и вдигна наздравица в негова чест. Така започна едно надпиване, за което след това се говореше с месеци в квартала. За да навакса изоставането си, У изля половин стомна силно бяло вино в една купа за ориз и я пресуши до дъно. Не му пролича ни най-малко, все едно бе изпил кана вода. После подели една оканица с Ма Жун и се впусна да разказва някаква дълга и много смешна история.
Ма Жун усещаше вече леко замайване. Дълго си напъва мозъка, докато се сети за една солена история, но тя май излезе тъпа и накрая съвсем я оплете. У обаче много се смя. Обърна три чаши една след друга, бутна назад тюрбана си, облакъти се на масата и захвана дълга серия непристойни случки от живота в столицата, като млъкваше колкото да отпие. Всеки път — до дъно! И Ма Жун не изоставаше. Добро момче, помисли си той. Имах да го питам нещо, но какво беше? Явно трябваше да пийне още малко, за да се сети. И поръча нова кана.
Първи окапаха безделниците — съдържателят уговори някакви комшии да ги отведат по къщите им. Ма Жун май бе започнал да обърква конците. Подхвана една много весела история, засече по средата и не можа да се сети как беше нататък. У гаврътна поредната чаша и тръсна някаква небивалица, която накара съдържателя да зацвили от смях. Ма Жун не разбра за какво става дума, но и той много се смя. А това пък беше повод пак да пийне с новия си приятел. Лицето на У пламтеше като божур, по челото му се стичаха вадички пот. Той свали тюрбана си и го запокити в един ъгъл. Оттук насетне приказката се обърка. Ма Жун и У говореха едновременно и млъкваха, колкото да си изръкопляскат един на друг и да пресушат поредната чаша.
Трябва да бе минало полунощ, когато У заяви, че отива да си легне. Успя да се надигне от стола и някак да се добере до първото стъпало, кълнейки се на Ма Жун във вечно приятелство. Съдържателят го помъкна нагоре по стълбата, а Ма Жун си каза, че не е виждал по-гостоприемно място от тази кръчма. Какъв смях падна само! Той се свлече полека на пода и в следващия миг захърка.
Глава 12
Съдията Ди се опитва да проумее загадките на две картини; девойка открива страстни любовни писма.
На другата сутрин, както се бе запътил към кабинета на съдията, Тао Ган завари Ма Жун в централния двор, отпуснат като чувал на една каменна пейка, стиснал с две ръце главата си. Тао Ган спря, загледан в безмълвната фигура.
— Какво става, побратиме? — попита той.
Ма Жун махна вяло с дясната ръка и без да вдига очи, каза с пресипнал глас:
— Върви си, братко, почивам си. Снощи пийнахме по няколко чашки с У и понеже стана късно, рекох да остана в кръчмата, за да наблюдавам какви ги мъти оня мазач. Дойдох си преди половин час.
Тао Ган го изгледа подозрително. После каза припряно:
— Ставай! Трябва да чуеш доклада ми за господаря и да видиш какво съм донесъл! — и той показа на Ма Жун едно пакетче, увито в намаслена хартия.
Ма Жун изпъшка дълбоко и се надигна. Завариха съдията на писалището му, задълбочен в някакъв документ. В ъгъла сержант Хун пиеше сутрешния си чай. Съдията Ди вдигна глава.
— Е, приятели — поде той, — излиза ли снощи нашият художник?
Ма Жун разтърка чело с огромната си длан.
— Господарю — със запъване започна той, — главата ми дрънчи като камбана. Нека Тао Ган да ви доложи!
Съдията Ди изпитателно изгледа подпухналото лице на Ма Жун. После се обърна към Тао Ган, който с подробности разказа как бе проследил У до скита „Трите съкровища“ и колко странно се бе държал У там. След като той свърши, съдията Ди помълча известно време. Дълбока бръчка проряза челото му.
— Значи момичето не се появи! — възкликна накрая той. Сержант Хун и Тао Ган погледнаха недоумяващо, дори Ма Жун се опули. Съдията стана, свали от стената картината на У и я разстла на писалището, като затисна краищата й с по едно преспапие. След това взе няколко листа за писма и закри всичко без лицето на богинята Куан Ин.