Съдията и двамата му помощници следяха всеки негов жест. Регистраторът заглади прозирното парченце върху листчето с върха на ножа и се взря в него. После вдигна очи и поиска чаша преварена вода, неупотребявана четчица за писане и свещ. Един писар донесе всичко, а регистраторът топна четчицата във водата и навлажни с нея резенчето. После извади друго бяло листче, този път от гланцирана хартия, покри с него парченцето слива и го притисна силно с длан. Запали свещта, вдигна гланцираното листче и го показа на съдията. На него се виждаше мокрият отпечатък от сливата. Регистраторът го подържа малко над пламъка на свещта, докато изсъхна. Отиде с листчето до прозореца и известно време го разглежда милиметър по милиметър, като плавно и внимателно прокарваше показалец по него. Тао Ган стана от столчето си и занаднича през рамото му. Възрастният човек се обърна и подаде листчето на съдията с думите:
— Позволявам си да доложа на негово превъзходителство, че тази слива съдържа голяма доза от отровата гамбог, вкарана в плода с куха игла.
Съдията Ди бавно поглаждаше бакенбардите си. Хвърли поглед към листчето и запита:
— Как ще го докажете?
— В нашия занаят този начин се използва от векове — усмихна се регистраторът. — Чуждото вещество, съдържащо се в сока на сливата, се разпознава по цвета и зърнистата структура на плода. Ако негово превъзходителство се вгледа в отпечатъка, ще различи една жълта следа. А промените в зърнистата структура могат да се усетят само от пръстите на опитен аптекар. От капчиците, които долавям, съдя, че отровата е била вкарана с куха игла.
— Великолепно! — с одобрение заключи съдията. — А сега изследвайте и останалите сливи.
Старият аптекар се захвана за работа, а съдията нехайно запремята празната картонена кутийка в ръце и издърпа белия лист, с който бе покрито дъното й. В следващия миг се сведе, загледан в един бледочервен отпечатък в крайчето на листа.
— Гледай ти, гледай ти, каква невероятна небрежност!
Сержант Хун и Тао Ган станаха и сведоха глава над хартийката. Съдията Ди посочи червения отпечатък.
— Та това е част от печата на У! — възкликна сержантът. — Същият както върху рисунката, която ви даде оня ден!
Съдията се облегна в креслото си.
— И така, вече две следи водят към нашия художник — отсече той. — Първо, всички художници използват гамбог като жълт оцветител и са наясно, че е опасна отрова. Второ, това листче, с което е подпълнено дъното на кутийката. Сигурно го е използвал като подложка, докато е подпечатвал някоя рисунка, и не е забелязал, че половината печат е останал на листа.
— Точно от такава улика се нуждаехме! — развълнувано възкликна Тао Ган.
Съдията не каза нищо. Изчака мълчаливо регистраторът да приключи с проучването на останалите сливи. Най-сетне възрастният човек докладва:
— Ваше превъзходителство, всички плодове съдържат смъртоносна доза гамбог.
Съдията взе една бланка от писалището си и я побутна към регистратора.
— Запишете показанията си тук, ако обичате — нареди той, — и поставете отпечатък от палеца си най-долу в потвърждение на твърденията си!
Старият аптекар навлажни четчицата си за писане и попълни документа. После положи и отпечатък от палеца си и съдията любезно го освободи. След това нареди да извикат началника Фън. Когато той влезе, съдията заповяда рязко:
— Вземете четирима стражници и арестувайте художника У Фан!
Глава 15
Художникът У разкрива своята тайна; съдията Ди нарежда да се претърси един квартал.
Големият гонг на съдилището удари три пъти, за да оповести началото на следобедното заседание. В залата се бяха наблъскали стотици граждани. Старият генерал Дън бе известна личност в Ланфан. Съдията Ди седна зад масата и нареди на кандидата Дън да излезе отпред. Докато той коленичеше пред подиума, съдията заговори:
— Онзи ден вие предявихте в съда обвинение срещу У Фан, че е убил баща ви. Проведох внимателно разследване и в резултат на него издадох заповед за арестуването на У. Но остават още някои въпроси за изясняване. Сега ще изслушам обвиняемия, слушайте внимателно и вие. Не се колебайте да се намесите, ако сте в състояние да дадете допълнителни сведения.
Съдията Ди попълни нареждане за тъмничаря. След малко двама стражници въведоха У в съдебната зала. Съдията забеляза, че е съвсем спокоен, докато пристъпваше към масата. У коленичи и почтително зачака съдията да заговори.