Разбойниците, смъкнали Ма Жун от коня му, вдигнаха мечовете си, за да го посекат, когато се надигне. Но те просто не знаеха, че са попаднали на страшен противник. Едва допреди няколко години, преди съдията Ди да направи от Ма Жун и Цяо Тай нови хора, те бяха побратими от зелените гори. За Ма Жун в боя нямаше тайни. Вместо да се опита да стане, той се претърколи, докопа за глезена единия нападател, който политна, и едновременно с това изрита втория в коляното. Сега вече можеше да скочи на крака. Той стовари тежкия си като камък юмрук върху главата на олюляващия се мъж, обърна се светкавично и изрита в лицето другия, който се държеше за коляното. Главата на нападателя се отметна рязко назад, вратът му за малко не се пречупи.
Ма Жун изтегли меча си и се втурна към Цяо Тай, който отчаяно се мяташе по земята с вкопчения в гърлото му мъж. Двамина с дълги ножове стояха до тях и дебнеха сгоден момент, за да наръгат Цяо Тай. Ма Жун заби меча си в гърдите на единия, после, без да губи време да вади меча, се извъртя към втория и с един ритник в слабините го просна превит одве на земята. Изтръгна дългия нож от ръката на бандита и го заби под лявата плешка на вкопчения в Цяо Тай нападател. Тъкмо помагаше на Цяо Тай да се изправи, когато прозвуча викът на съдията Ди:
— Внимавай!
Той се дръпна на мига и боздуганът на нападателя на съдията Ди, дотичал да помогне на другарите си, мина на косъм от главата му и се стовари с тъп удар върху рамото му. Ма Жун се свлече с люта ругатня на уста. Разбойникът вдигна боздугана над главата на Цяо Тай, който обаче вече с изваден нож се стрелна под ръката на бандита и заби оръжието си до дръжката в сърцето му.
Сега вече съдията Ди приключи набързо с единствения си противник, въоръжен с меч. Направи финт с копието и нападателят вдигна меча, за да се предпази. В този миг съдията приложи един номер от фехтовката, известен като „падаща колона“ — завъртя копието във въздуха, изхвърли дръжката му към главата на противника си и го повали. Съдията Ди остави Цяо Тай да завърже бандитите и изтича към колата с багажа. Един разбойник лежеше на земята и с обезумяло изражение се държеше с две ръце за шията. Друг мъж, с боздуган в ръка, надничаше под колата. С един страничен удар на копието по главата съдията Ди го повали до колата. Отдолу изпълзя Тао Ган, стиснал края на тънка връв.
— Какво става тук? — попита съдията. Тао Ган се ухили до уши и обясни:
— Аз паднах почти без дъх и останах да лежа като пън. Те решиха, че са приключили с мен, и се приготвиха да разграбят багажа. Надигнах се и надянах изотзад примката на шията на по-близкия. После се мушнах под колата и опънах здраво. Вторият нямаше как да ме последва, а боздуганът не му вършеше работа. Тъкмо се чудеше какво да прави, когато господарят разреши колебанията му.
Съдията Ди се усмихна и побърза да се върне при Ма Жун, който ругаеше разпенено. Тао Ган извади от ръкава си връв от котешки черва и здраво стегна с нея ръцете и краката на двамата разбойници. После разхлаби примката от врата на полузадушения нещастник. И той, както и другарят му, се бе подвел от безобидния вид на Тао Ган.
Тао Ган беше мъж на средна възраст, едва ли можеше да се нарече доблестен боец, но беше невероятно хитър и години наред си бе изкарвал хляба с професионални измами. Стана така, че съдията Ди го измъкна от една каша и го направи свой помощник. Тао Ган познаваше като петте си пръста нравите и обичаите на престъпния свят, което се оказа изключително полезно при откриването и залавянето на престъпници, както и при събирането на доказателства. Бандитът с посиняло лице за своя сметка се бе уверил в неизчерпаемите му възможности да измисля най-невероятни и най-неочаквани номера.
В челото на групата съдията Ди свари Цяо Тай в ръкопашна схватка с един от първите нападатели на Ма Жун, който се бе свестил от удара по главата. Самият Ма Жун бе клекнал, лявата му ръка бе обездвижена от страхотния удар в рамото. С дясната се мъчеше да отвръща на нападенията на един дребен разбойник, който танцуваше чевръсто около него и размахваше къс кинжал. Съдията вдигна копието, но в този миг Ма Жун докопа противника си за китката и я стисна като с желязно менгеме. Кинжалът изпадна, Ма Жун тръшна нападателя на земята и затисна с коляно корема му. Бандитът изстена. Ма Жун мъчително се понадигна, а пленникът му остана на земята и започна ядно да се налага с юмрука на свободната си ръка по главата и по раменете. Тежко запъхтян, Ма Жун се обърна към съдията: