— Това означава стая, която е едновременно и спалня, и дневна за нас двете и таванска стаичка за Рупърт. Ужас! И когато Джим се отбие, аз ще го приема в онази ужасна стая долу със свадливи стари клюкарки, които седят покрай стените, плетат, гледат ни и кашлят с тази тяхна ужасна давеща кашлица.
За малко настъпи тишина.
— Барбара — каза госпожа Сейнт Винсент накрая, — можеш ли, искам да кажа, би ли могла…
Тя замълча и леко се изчерви.
— Не е нужно да си деликатна, мамо — успокои я Барбара. — Днес никой не е. Предполагам, че имаш предвид да се омъжа за Джим? Бих направила с охота, ако ми поиска ръката. Но ужасно се страхувам, че няма да го направи.
— О, Барбара, скъпа!
— Е, беше различно, когато ме виждаше с братовчедка ми Ейми, сред (както се казва в романчетата) отбрано общество. Той наистина ме хареса. Сега ще дойде и ще ме види тук. А той, знаеш ли, е смешно същество, капризен и старомоден. За това аз… аз го харесвам доста. Напомня ми за Анстейс и за селото. Всичко изостанало със сто години от времето си, но толкова… толкова… О! Не знам… толкова благоуханно. Като лавандула!
Тя се засмя почти засрамена от своята пламенност. Госпожа Сейнт Винсент настойчиво и просто заговори:
— Бих искала да се омъжиш за Джим Мастертън. Той е… един от нас. Освен това е много заможен, но за мен това няма толкова голямо значение.
— За мен има — каза Барбара. — Омръзна ми да нямам пари.
— Но, Барбара, не е…
— Само за това? Не. За мен наистина има. Аз… О, мамо! Не виждаш ли, че за мен има?
Госпожа Сейнт Винсент изглеждаше истински нещастна.
— Искам той да те види в подобаваща обстановка, скъпа — каза замислено тя.
— Е добре — рече Барбара. — Защо да се тревожим? Бихме могли да опитаме да гледаме ведро на нещата. Съжалявам, че бях в такова лошо настроение. Горе главата, скъпа.
Тя се надвеси над майка си, целуна я леко по челото и излезе. Госпожа Сейнт Винсент се отказа от опитите си да се справи с финансите и седна на неудобното канапе. Мислите й се въртяха в кръг като катерички в клетка.
„Кой каквото ще да казва, но обстановката наистина може да отблъсне мъжа. Не и след това, не ако те са сгодени. Тогава той ще знае какво сладко, мило момиче е тя. За младите хора е толкова лесно да свикнат с атмосферата на обкръжението си. Ето сега Рупърт, той е съвсем различен от това, което беше преди. Не че искам децата ми да бъдат надменни. Съвсем не. Но ще ми е много неприятно, ако Рупърт се сгоди за онова ужасно момиче от магазина за цигари. Предполагам, че тя може би наистина е много хубава, но не е като нас. Всичко е толкова трудно. Бедните малки дечица. Ако можех да направя нещо… Но откъде да дойдат парите? Продадохме всичко, за да помогнем на Рупърт да започне. Ние наистина не можем да си позволим дори това тук.“
За да се разсее, госпожа Сейнт Винсент взе „Морнинг пост“ и хвърли поглед на обявите на първа страница. Повечето от тях знаеше наизуст. Хора, които търсеха капитали, хора, които имаха капитали и силно желаеха да се отърват от тях само срещу полица, хора, които искаха да купят зъби (тя винаги се чудеше защо), хора, които искаха да продадат кожи и рокли, и имаха оптимистични представи за цената.
Изведнъж нещо прикова вниманието й. Тя отново и отново препрочете напечатания текст.
„Само за възпитани хора. Малка къща в Уестминстър, идеално обзаведена, се предлага на хора, които наистина ще се грижат за нея. Наем — съвсем нисък. Без посредници“.
Съвсем обикновена обява. Беше чела много такива или почти такива. Нисък наем, ето къде се криеше клопката.
И все пак тъй като беше неспокойна и нетърпелива да се отърве от мислите си, тя веднага си сложи шапката и взе удобен автобус до дадения в обявата адрес.
Оказа се, че е на посредническа фирма за покупко-продажба и наемане на къщи. Не беше нова, оживена фирма. Сградата беше доста разнебитена и старомодна. Тя много стеснително показа обявата, която беше откъснала и попита за подробности.
Възрастният господин с побеляла коса, който я обслужваше, поглади замислено брадичката си.
— Чудесно. Да, чудесно, госпожо. Онази къща, къщата, спомената в обявата, е на Чевиот Плейс 7. Бихте ли искали разрешително за разглеждане?
— Бих желала първо да знам какъв е наема — каза госпожа Сейнт Винсент.
— А, наема! Точната сума не е определена, но мога да ви уверя, че е съвсем ниска.
— Представите за съвсем ниска сума могат да са различни — отбеляза госпожа Сейнт Винсент.
Възрастният господин си позволи съвсем леко да се усмихне.
— Да, това е стар трик, стар трик. Но можете да ми вярвате, че случаят не е такъв. Може би две или три гвинеи1 на седмица, не повече.