Беше ли замесен Куентин в изчезването на лорд Листърдейл? Беше ли взел участие в евентуална трагедия? В края на краищата колкото и смешно да изглеждаше първоначално предположението на Рупърт, единственото писмо с пълномощното, идващо от Източна Африка, предизвикваше, все пак, подозрения.
Но колкото и да се опитваше, тя не можеше да повярва, че Куентин е извършил нещо наистина лошо. Куентин, казваше си отново и отново тя, е добър. В тази дума влагаше такъв простичък смисъл, какъвто би вложило дете. Куентин беше добър. Но той знаеше нещо!
Тя повече никога не го заговори за неговия господар. Изглежда темата беше забравена. Рупърт и Барбара си имаха други проблеми и по въпроса не се водиха повече дискусии.
В края на август нейните неясни подозрения се засилиха. Рупърт беше отишъл на двуседмична почивка с приятел, който имаше мотоциклет с кош. Около десет дни след като беше заминал, госпожа Сейнт Винсент бе изненадана от нахлуването му в стаята, където тя седеше и пишеше.
— Рупърт! — възкликна тя.
— Знам, мамо. Не очакваше да ме видиш още цели три дни. Но се случи нещо. На Андерсън, приятелят ми, му беше все едно къде ще отиде и аз предложих да разгледаме Кингс Чевиот…
— Кингс Чевиот? Но защо…?
— Знаеш отлично, мамо, че винаги съм смятал нещата тук за подозрителни. Е, добре, аз разгледах старата къща… знаеш ли… дадена е под наем… но там нямаше нищо. Не че очаквах да открия нещо. Само се повъртях наоколо, така да се каже.
„Да — помисли си тя. — В този момент Рупърт много приличаше на куче, гонещо в кръг нещо неясно и неопределено, водено от инстинкта си, увлечено и щастливо.“
— Случи се когато минавахме през едно село на около осем или девет мили… искам да кажа тогава го видях.
— Кого видя?
— Куентин, тъкмо влизаше в малка къщичка. Казах си, че има нещо подозрително, спряхме и се върнах. Почуках на вратата и той ми отвори.
— Но не разбирам. Куентин не е ходил никъде…
— Сега ще ти обясня, мамо. Само ако ме слушаш и не ме прекъсваш. И беше, и не беше Куентин, ако разбираш какво искам да кажа.
Госпожа Сейнт Винсент наистина не разбираше, затова той продължи да обяснява:
— Наистина беше Куентин, но не нашия Куентин. Беше истинският.
— Рупърт!
— Слушай. Отначало аз самият се изненадах и попитах: „Вие сте Куентин, нали?“ Възрастният мъж ми отговори: „Точно така, сър, това е моето име. Какво мога да направя за вас.“ След това видях, че това не е нашия човек, въпреки че много приличаше на него и по гласа, и по всичко. Зададох му няколко въпроса и нещата се изясниха. Старецът не предполагаше извършването на нищо подозрително. Наистина е бил иконом на лорд Листърдейл и се пенсионирал точно по времето, когато се предполага, че лорд Листърдейл е заминал за Африка. Виждаш ли до къде стигаме? Този човек е измамник — той играе ролята на Куентин, преследвайки свои цели. Според мен онази вечер той е дошъл в града, представяйки се за иконома от Кингс Чевиот, говорил е с лорд Листърдейл, убил го е и е скрил тялото му зад ламперията. Къщата е стара, сигурно има тайна ниша…
Госпожа Сейнт Винсент го прекъсна нервно:
— О, нека не започваме всичко отново. Не мога да понасям това. Защо би го направил, ето какво искам да знам, защо? Ако той е извършил такова нещо, което, имай предвид не мога да повярвам и за миг, каква е била причината?
Рупърт призна:
— Права си. Мотивът, това е важното. Направих някои справки. Лорд Листърдейл е собственик на много къщи. През тези два дни установих, че на практика през последните осемнадесет месеца всички негови къщи са били дадени под наем на хора като нас, за минимална сума и при условието, че прислугата ще остане. И във всички случаи самият Куентин, искам да кажа, човекът, който се представя за Куентин, е бил иконом за известно време. Изглежда, че има нещо, скъпоценности или документи, скрити в една от къщите на лорд Листърдейл и бандитите не знаят точно в коя. Приемам, че са цяла банда, но разбира се, може този приятел Куентин да действа сам. Има…
Госпожа Сейнт Винсент го прекъсна решително:
— Рупърт! Спри да говориш за малко. Ти съвсем ме обърка. Както и да е. Това, което говориш за банди и скрити документи, са глупости.
— Има и друга теория — съгласи се Рупърт. — Този Куентин може да е някой, когото лорд Листърдейл е засегнал. Истинският иконом ми разказа дълга история за човек на име Самуел Лоу. Бил е помощник-градинар и горе-долу със същия ръст и телосложение като самия Куентин. Имал зъб на Листърдейл…