Лиона Брахтбърг, „Последната останала жена“, 1400
Почти два дни Алекс беше най-честваната личност в Андикуар. Показа се в „Сутрин с Дженифър“, в „Дневното шоу“ и в „Ленърд и Ко.“. Академичните величия го хвалеха и обясняваха на обществеността значението на откритието. Алекс се изправи срещу Колчевски в „Сутрин с Дженифър“ и по-късно в „Докладът на Дюма“, като изтъкваше приносите си през годините, докато Колчевски го наричаше грабител на гробници.
На следващата нощ някой на южния бряг беше обвинен в убийството на жена си, чийто труп бе изхвърлил от малка лодка, и историята за Марголия вече не бе най-горещата новина.
Алекс се забавляваше да играе ролята на герой-покорител и дори беше склонен да покаже великодушие спрямо Колчевски.
— Той застава зад това, в което вярва — каза ми веднъж. — Не можем да му се сърдим за това.
Дори му изпрати съобщение, в което го поздравяваше за представлението. Настояваше, че не се опитва да го ласкае.
— Имаше само един неудобен момент — когато Оли излезе в наша защита.
Докато говореше в „Дейта Дрил“, той обяви, че се гордее да е колега на Алекс Бенедикт.
— С Алекс сме близки приятели — заяви. — Познавам го добре и той винаги е бил ценен член на обществото. Ако е извършил безчинство, тогава и аз съм го сторил. Ако е минал границата на позволеното от закона и общественото мнение, то аз съм стигнал дори по-далеч.
— Лицемерен подлизурко — възмути се Алекс.
— Алекс Бенедикт е прав — продължаваше Оли. — Ако не съществуваха хора като него, много от тези реликви от миналото щяха да останат изгубени през вековете.
В деня, в който убийството на южното крайбрежие, както го нарекоха по-късно, прикова вниманието на медиите, времето се промени и пролетта долетя. Птиците чуруликаха, всичко цъфтеше и нежният бриз люлееше завесите.
Уинди се обади на Алекс, за да добави и своя глас към сипещите се похвали.
— Почти ме убеди, че имаме нужда от още търговци на антики — каза тя. — Така че получаваш искрено, макар и неохотно признание от моя страна.
— Благодаря.
— В офиса се говори, че искат да те привлекат като консултант. Това интересува ли те?
Той се замисли и отговори:
— Уинди, знаеш, че можеш да ме питаш всичко по всяко време, но не мисля да встъпвам във формални отношения.
Тя като че се разочарова.
— Няма ли как да те убедя?
— Не. Съжалявам.
— Е, очаквах да отговориш така. Но първо ме изслушай: ще наемем и двама ви. Компенсацията ще е щедра, няма да ви отнемаме много време и ще получите удовлетворението, че правите голям принос. Освен това ще одобрим продажбите ви. Това ще ви даде прикритие.
— И ще предостави на Службата за проучвания контрол върху бизнеса.
— Ще е добре за всички.
— Оценявам предложението — каза той.
Болтън също се обади.
— Мислех да те потърся — поде той. — Какъв фантастичен удар! Марголия е открита! Как може някой да надскочи подобно нещо?
Изглеждаше искрен и изобщо не излъчваше завист.
— Благодаря ти, Оли — каза Алекс безстрастно.
— Ще ми се да бях с теб.
Алекс не успя напълно да скрие презрението си:
— Или може би малко пред нас.
— О, да. Няма да го отрека. Както и да е. Изпратих ви каса от най-доброто вино „Корнот“. Моля да го приемете с моите поздравления.
— Знаеш ли — обърна се към мен Алекс, когато разговорът приключи, — слушам го и смятам, че Уинди може би е права. Може би всички сме крадци.
— Е, поне имаме достатъчно основания да смятаме, че той е.
— Да. — Потупа ръкохватките на стола си. — Може би е време доктор Болтън да плати дължимото за Гидеон V.
Три дни по-късно бях в офиса на Уинди с пакет документи.
— Знаеш ли какво представляват медальоните на Блекмур?
— Разбира се. — Тя пое дълбоко дъх. — Да не би да казваш, че сте открили и тях.
— Не, но искаме Оли Болтън да мисли така.
Сложих документите на бюрото. Най-горният разкриваше твърдението на Алекс, че медальоните се намират на боен кораб отпреди три столетия, наречен „Балустер“.
Отначало Уинди беше скептична, после се усмихна.
— Който се намира къде?
— На орбита около супергигантската звезда Палеа Бенгата. Корабът е бил повреден по време на битката и просто са го оставили там. Това, което искаме, е да предадеш информацията по линията до директорския кабинет. Жената, която подозираш, все още работи там, нали?