Выбрать главу

— Да. Не сме й казали нищо.

— Добре. Задръжте още малко нещата така.

Тя погледна доклада.

— Палеа Бенгата? Къде се намира това?

— В края на Конфедерацията. По посока на Ръката на Персей.

— Добре.

— Просто изоставен кораб. Има няколко такива там. Останали са от Моринданските граждански войни.

— И каква е целта?

— „Балустер“ е бил боен крайцер. Търсенето му би отнело месеци. Може би години.

— Обяснили ли сте как медальоните са попаднали там?

— Всичко е в бележките — отговорих. — Лудост по високите етажи.

— И смяташ, че Болтън ще повярва на това?

— Ще го намери за неустоимо.

Алекс беше включил легитимна (където беше възможно да се открие) и подправена документация за вида на повредата, копие от флотските меморандуми, части от лична кореспонденция.

— В действителност съществува версията, че член на администрацията е избягал на боен кораб с медальоните, когато нещата тръгнали на зле. — Свих рамене. — Кой знае каква е истината.

— Вие двамата сте опасни, да знаеш.

Освен това се споменаваше и за плановете на „Рейнбоу“: „Заминаваме след пет седмици. Веднага щом успеем да съберем всичко.“ Бяха споменати източници и всичко изглеждаше много официално.

— Ще се погрижа за това — увери ме Уинди.

— Благодаря.

— Няма за какво. Хубаво е да се въздаде малко справедливост. Надявам се да проработи. Между другото, нашата мисия за Марголия заминава след седмица. Бихме искали с Алекс да дойдете на церемонията по изпращането.

— Със сигурност.

— И може би ще успеем да накараме Алекс да каже няколко думи.

Събитието се провеждаше в новопостроената зала „Пиърсън“ в комплекса на Службата за проучвания. Понцио, разбира се, беше там, както и някои политици. И изследователският екип. Бяха около десетина и щяха да пътуват с два кораба. Виртуални изображения на самите кораби, „Екситър“ и „Гонзалес“, плаваха от двете страни на залата. Бях Пилотирала „Екситър“, който оттогава беше специално модифициран с най-новите сензори. „Гонзалес“ беше натоварен със земекопно оборудване.

Алекс носеше най-доброто за случая: флотско сако, бяла яка, сребърни връзки. Уинди ни запозна с всички.

— Няма да повярваш какво става тук — каза тя. — Истински цирк.

Келнери разнасяха храни и напитки и щом всички от научния екип се събраха, минахме в заседателната зала. Мъж, който явно ръководеше събитието, се качи на подиума. Всички замълчаха и той представи Алекс, „джентълменът, който направи откритието“.

Гръмнаха аплодисменти. Алекс посочи към мен и заяви, че не би могъл да се справи без моята помощ. Публиката се завъртя в столовете си, аз се изправих и всички заръкопляскаха отново. Той разказа как беше протекла мисията, изреди различните аспекти на търсенето, на които да се обърне по-специално внимание (като откриването на наземна станция в Марголия, която най-вероятно беше разположена по протежение на екватора), показа няколко снимки и попита за въпроси. Първият беше от навигационно естество и той го прехвърли на мен.

Когато въпросите се изчерпаха, Алекс пожела успех на експедицията и седна. Мъжът, който ръководеше събитието, се върна на подиума. Направи няколко кратки бележки, благодари на всички и закри срещата. По-късно научих, че това е Емил Бранков, изявен учен и водач на екипа.

Докато се връщахме към главната зала, Алекс ми каза, че иска да разбере кога се е взривил „Откривател“.

— Искам да знам дали съвпада с две хиляди четиристотин седемдесет и пета година.

— Когато орбитите са били най-близо?

— Да. Смяташ ли, че ще е трудно да се определи кога са гръмнали двигателите?

— Ако някой член на екипа е запознат с построяването на корабите в онзи период, би трябвало да може да установи това. Корабите са снабдени с най-различни часовници и таймери. Вероятно дори в онези времена. Просто трябва да се определи кога са спрели двигателите. — Внезапно усетих, че един от по-младите членове на екипа ме гледа с интерес. — Защо те вълнува това? — попитах.

— Не знам. Може би все още разследвам. — Очите му придобиха странно изражение. — Не знам какво ме безпокои. Нещо не се връзва. Мисля, че им дължим поне това — да разкрием истината.

— Алекс, станало е преди хиляди години.

Разбрахме, че в мисията участва експерт по ранни свръхсветлинни технологии. Името му беше Спайк Нумицу. Беше възрастен мъж, с бяла коса, дълъг нос и искрящи морскосини очи. Алекс го попита дали би могъл да определи датата на избухването.

— Възможно е — отвърна той. — Ще ви държа в течение.