— Не виждам какво значение има — казах.
— Знам…
Взираше се някъде в далечината.
— Искам да знам защо „Бремерхевън“ е бил освободен от свързващото въже. И защо орбитата му не съответства на очакваното.
25
Бъдещият убиец е особено опасен, тъй като планира да извърши делото си, преди жертвата да е приключила с вечерята.
„Барингтънова етика“, трето издание, 1411
Мисията на Службата за проучвания стартира навреме и няколко дни по-късно започнахме да получаваме доклади от двата кораба. Спайк и екипът му не изглеждаха така поразени като нас с Алекс при откритието. Говореха за наличието на мумифицирани останки, сякаш те бяха поредната находка, която трябва да се отбележи и опише.
Междувременно „Гонзалес“ навлезе в орбита около осеяния с джунгли свят, извърши проучване и обяви, че скенерите са открили руини. Всичко беше там, погребано в джунглата. Наистина бяхме открили Марголия. Тази нощ се обадихме на приятели и празнувахме до зори.
Уинди ни информира, че докладът за медальоните, както го нарече тя, е бил предаден на директора. (Той, разбира се, също знаеше за играта.) Подозрителната жена от персонала се беше заела с него, така че оставаше само да чакаме Оли Болтън да си събере багажа си и да се отправи към другия край на Конфедерацията.
Междувременно не бяха извършени повече опити за посегателство над нас.
Алекс обяви, че е изтощен, и си взе почивка, за да се отправи към островите Гу ахал а.
— Удържай крепостта — каза ми на тръгване. — И не ми се обаждай.
Затова и бях сама в офиса, когато Болтън се обади. За малко да се изтърва, че съм разочарована, че все още не е заминал.
— Трябва да говоря с Алекс — каза той. Около него винаги витаеше аура на честност и уязвимост. Трябваше да полагам усилие, за да не го харесвам,
— Не е тук, доктор Болтън — отвърнах.
Стоеше зад кресло, яката му беше разкопчана яка и изглеждаше уморен. И разочарован.
— Чейс, недей да ставаш официална. Къде е той?
— На почивка.
— Къде?
— Остави ми инструкции да не разкривам тази информация.
— Можеш ли да му се обадиш?
— Не.
— Кога го очакваш? Поне това можеш да ми кажеш, Чейс.
— Искате ли да му оставите съобщение, докторе?
— Изглежда вие двамата сте оставили едно за мен. — Той вдигна лист хартия, после го пусна на бюрото.
— Съжалявам, не ви разбирам.
— Палеа Бенгата.
— О!
— Предполагам, че тайната е излязла наяве.
— Каква тайна е това?
— Няма да се извинявам.
— Не съм и очаквала.
— Това е състезание. Всичко е честно.
— Разбира се. Вие ли разрушихте совалката?
Той изглеждаше искрено потресен.
— Към вас ли е било насочено?
Очите му се изцъклиха и ми се стори, че се бори да си поеме дъх.
— Чейс, наистина ли смяташ, че съм способен на такова нещо?
Всъщност не смятах.
— Способен ли сте?
— Не! Никога не съм наранявал никого. Никога няма да го сторя.
— Има ли нещо друго, докторе?
— Може би трябваше да се досетя. Стана в деня, в който се върнахте. А сега и това. — Поколеба се за миг. — Сама ли си там?
— Да. Защо питате?
Бръчките на лицето му бяха станали по-отчетливи. Може и да беше просто от светлината. Или беше уплашен.
— Пази се — каза той.
Не звучеше като заплаха.
Обадих се на Уинди.
— Болтън обаждал ли се е?
— Току-що говорих с него. Не е захапал стръвта.
— И аз реших, че го подценявате.
— Да. Така изглежда.
— Имам ли твоето одобрение да се отървем от свръзката му? Директорът не обича да върви по тънък лед.
— Да. Разбира се. Направи, каквото трябва.
Изглеждаше смутена.
— Добре ли си?
— Да. Съжалявам, че ще му се размине.
— Аз също.
Зачудих се дали да не уведомя Алекс за обаждането на Болтън, но реших да оставя нещата така. Щях да му го кажа, когато се прибере. Не исках да му развалям почивката.
Два дни по-късно Уинди ми каза, че Бранков е кацнал на Марголия и е започнал разкопките.
— На едно от находищата са. Намира се на около трийсет-четирийсет метра под нивото на джунглата.
— Как е времето?
— Влажно и горещо.
— Условията не са добри.
Всичко, оставено от заселниците, сигурно се бе превърнало в каша.
Час по-късно тя излъчи първото изявление за находките. Включваха снимка на Бранков, който държеше камък, сравнително гладък от едната страна. Бранков твърдеше, че е бил част от стена.
Същата вечер, докато говореше пред корпоративни представители, директорът описа своята реакция при новините и добави колко е доволен от приноса на Алекс Бенедикт, като отбеляза, че той е бил „образцов в усилията си“ да запази находищата.