Това се оказа твърде много за Колчевски, който избухна отново.
Но вече никой не се вълнуваше от приказките му и той не привлече особено внимание. Беше надъхал обаче свои съюзници и се говореше, че подготвят нов натиск за обявяването на събирането на артефакти за незаконно, освен ако не е направено с разрешително от овластен източник. Алекс твърдеше, че подобен закон не може да бъде приет, тъй като по същество няма да намери подкрепа. Когато го споменах на Уинди, тя ме изненада.
— Все някога ще разбереш — каза тя, — така че по-добре да ти кажа. Аз съм от хората, които подкрепят подобен законопроект. Смятам, че имаме шанс да го прокараме.
Не знам защо, но това ме завари неподготвена. Тя ми напомни, че Службата за проучвания винаги е била склонна да даде едно рамо на „Рейнбоу“, но „на вас сякаш никога не ви стига“. Улови се, че се изтървала. Поклати глава и се усмихна.
— Съжалявам.
На следващия ден ми прехвърли разговор със Спайк Нумитцу. Говореше от оперативния им център.
— Алекс, експлозията на „Откривател“ е станала през две хиляди четиристотин седемдесет и втора. В началото на годината. Утре ще огледаме машинното и ще ти кажа какво сме открили.
Изпратих съобщението на Алекс, който разпускаше с чаша вино на верандата. Зад него се виждаше океанът.
— Какво ще кажеш? — каза той, очевидно доволен.
— За кое?
— За двайсет и седем четирийсет и две.
— Не те разбирам.
— Спомняш ли си кога се е случило?
Имаше предвид сближаването на орбитите на станцията, луната и Марголия. Времето на сблъсъка.
— Да. През две хиляди четиристотин седемдесет и пета.
— Три години след края на „Откривател“.
— Какво искаш да кажеш?
— Имали са поне три години. Помисли си за това. Три години, за да се спасят.
— Опитали са се — казах. — Преустроили са „Откривател“. Не се е получило.
— Мислиш ли, че са се отказали толкова лесно?
— Отказали? Стига, Алекс. Били са в безизходица. След като „Откривател“ е избухнал, не са разполагали с междузвезден транспорт. Свръхсветлинните комуникации не са съществували. Какво са могли да направят според теб?
— Чейс, сред тях е имало доста умни хора. Техници, физици, инженери. Знаели са как работи свръхсветлинният двигател.
— Знанието не е от голяма полза, ако нямаш ресурс да построиш такъв.
— Но са имали три години.
— Не виждам защо това има значение. Изисква се високотехнологична индустриална база, за да се произведе необходимото количество енергия. Не можеш да го направиш в гората, независимо колко умни са хората ти.
Бях разговаряла с Хари Уилямс достатъчно дълго, за да продължа да се измъчвам с цялата тази история. Ако са били толкова умни, защо не са проверили съседните системи, преди да се преселят… И преди да вземат децата със себе си?
— Не си права — каза Алекс. Нещо встрани привлече вниманието му. — Трябва да тръгвам, Чейс. Но все още липсва нещо.
Забравих да му кажа за обаждането на Болтън.
След по-малко от час, когато приключвах с работата за деня, Болтън се обади отново.
— Още не се е върнал — казах му. — Навярно ще си дойде след два-три дни.
— Това не търпи отлагане.
— Какво има, Оли? — Изглеждаше толкова неспокоен, че забравих неприязънта си и официалните маниери.
— Не искам да говоря по открита линия. Нека се срещнем някъде.
— Стига, Оли. Заета съм.
— Моля те. Важно е.
Съгласих се демонстративно неохотно.
— Къде и кога?
— „Брокбис“ става ли? В осем?
— Нека е седем.
Държа си чисти дрехи в офиса, за да не се налага да се прибирам да се преобличам. Изкъпах се, преоблякох се и макар да не смятах, че Оли може да представлява физическа заплаха, сложих шок-индуктор в джоба на сакото си. Взех служебния авиокар и когато слънцето докосна хоризонта, потеглих към града.
“Брокбис“ е частен клуб. Намира се зад висока стена и той като е любимо свърталище на всякакви важни особи и популярни личности, охраната е солидна. Разпитаха ме, щом се приближих. Казах името си и обясних, че имам среща с доктор Болтън.
— Изчакайте един момент.
Направих малко кръгче над площадката за кацане на покрива.
— Госпожице Колпат, добре дошли в „Брокбис“. Моля, прехвърлете управлението на нас, ние ще ви приземим.
След няколко минути влязох в трапезарията. Салонният управител ме информира, че доктор Болтън още не е пристигнал, но ме заведе до масата ни. Беше точно седем.