Двайсет минути по-късно още стоях там. Появи се аватар и ме попита ще искам ли нещо за пиене, докато чакам. Или ордьовър.
— Имаме прекрасни ордьоври тази вечер.
Реших да пропусна.
В и половина се замислих дали да не му се обадя, но реших, че няма смисъл. Докато излизах, казах на салонния управител да предаде поздравите ми на Болтън, ако изобщо дойде.
Гласът на Кармен ме изтръгна от дълбокия сън.
— Имаш обаждане, Чейс. Изглежда важно.
Първата ми мисъл беше, че е Болтън.
— Инспектор Редфийлд — съобщи Кармен.
Навън бе още тъмно. Какво, по дяволите, искаше той? После ме обзе предчувствието, че нещо се е случило на Алекс. Грабнах халата си и изтичах към дневната.
— Свържи го, Кармен.
Появи се на предната седалка на полицейски патрул. Изглеждаше малко уморен.
— Чейс — каза той, — съжалявам, че те безпокоя в този час.
— Всичко е наред, Фен. Какво има?
Лицето му се изкриви. Лоши новини.
— Оли Болтън е мъртъв. Някой е прерязал горивна тръба в авиокара му.
Трябваше ми миг, за да осъзная какво е казал. Болтън мъртъв? Изглеждаше невъзможно.
— Кога? — попитах. „
— Все още уточняваме. Изглежда е станало преди няколко часа. Очевидно се е издигнал, задържал се е за малко във въздуха и машината е спряла. Разбила се е в неговия имот. Съсед, който се е прибирал около полунощ, видял отломките.
— Сигурен ли си, че е убийство?
— Без съмнение.
— Защо ми се обади?
— Неговият изкуствен интелект каза, че сте имали уговорка за вечеря вчера.
26
В зората на света, когато земята беше по-близо до небесата
Робърт Браунинг, „Минаването на Пипа“, 1841 година по земния календар
Медиите интервюираха Колчевски на сутринта.
— Няма да се преструвам, че съм му бил приятел — заяви той. — Дори няма да скрия убедеността си, че светът е по-добър без него. Но бих предпочел да беше осъзнал грешката си, а не да загине така нелепо. Сигурен съм, че полицията няма да щади време и средства, за да хване извършителя на това ужасно престъпление и да го изправи пред правосъдието.
Уведомих Алекс и той обяви, че ще прекъсне почивката си, която така или иначе приключваше, и ще се прибере.
— Докато не се разбере кой го е направил — каза той, — възможно е и ние да сме в опасност. Бъди внимателна.
Фен ме повика в кабинета си. По всяка вероятност, каза той, жертвата е била на път за срещата с мен, когато превозното средство е паднало.
— Предполагам, че нямаш представа за какво е искал да говорите?
— Не — отвърнах. — Никаква.
Допусках, че може да е било опит да ме откъсне от Алекс. Но това беше твърде нереалистично. А дори да беше истина, не виждах с какво ще помогне на разследването.
Разпита ме за отношенията му с Алекс. Бяха ли проявявали открита неприязън?
— Не — отвърнах. — Нали не мислиш, че Алекс има нещо общо с това?
Той поклати глава.
— Не. Познавам го твърде добре. И все пак Алекс е имал по-основателен мотив от всеки друг. Къде точно е той?
Заяви, че иска да говори с него веднага щом се прибере.
Извършителят остана неразкрит, докато пролетта преминаваше в лято. Бяхме станали по-предпазливи от всякога. Никой не можеше да се приближи до авиокара на „Рейнбоу“ или до личните ни превозни средства, без да задейства аларма. И двамата постоянно носехме оръжие, а аз се научих да следя какво става около мен. Не така исках да живея. Но седмиците минаваха и нищо повече не се случи.
Докладите от мисията продължаваха да пристигат. „Екситър“ съобщи нещо ново. Бяха намерили прозрачно кълбо в орбита около слънцето. Беше осемдесет и четири метра в диаметър. Вътре имаше дебел слой замръзнала земя, а под земята напоителни и отоплителни системи. Имаше въздушен шлюз и няколко откъснати кабела и енергийни тръби.
Плаваше по средата на нищото. Спайк беше изумен.
— Това е парник — обяви Алекс.
Трябва да призная, че и на мен ми приличаше на нещо такова. Но с каква цел беше конструиран?
Алекс изпрати въпрос: Совалката на „Бремерхевън“ все още ли е на борда на кораба?
— Какво значение има това? — попитах.
— Търпение — отвърна. — Вече имаме парник. Сега всичко зависи от совалката.
Фен ни уведоми, че разследването е ударило на камък. Алекс попита дали изобщо има заподозрени.
— Нито един — отговори инспекторът. — Болтън е имал доста приятели и почитатели. Трудно е да се намери човек, който би искал да го убие. Освен бившата му съпруга. И може би неколцина конкуренти. — И хвърли многозначителен поглед на Алекс.