— Къде я е намерил?
— Винаги я е имал.
Разбрах, че няма да науча повече. Изкуших се да й кажа, че според мен чашата не струва нищо, но „Рейнбоу“ има етичен кодекс, който ме задължава да съм сигурна, преди да отговарям. Обърнах се към нашия изкуствен интелект.
— Джейкъб, какъв е езикът?
— Търся — отговори той.
Нямаше нищо впечатляващо около чашата, нищо, с което да изпъква, като се изключеха странните символи. Но съм виждала доста странни надписи през дългите години в „Рейнбоу“ и, повярвайте ми, те невинаги означават нещо.
Джейкъб издаде звук като от прокашляне. Това означаваше, че е учуден. Сигурна съм, че щеше да се появи лично, ако Ейми Колмър не беше на линия.
— Английски е — отговори.
— Сигурен ли си?
— Разбира се.
— Четвъртото хилядолетие? — предположих.
— Третото. Никой не е говорил английски през четвъртото.
Ейми се размърда. Явно не беше очаквала да чуе добри новини от мен, но беше подслушала достатъчно, за да се събудят надеждите й. Погледна чашата, после мен и после пак чашата.
— Това нещо е на девет хиляди години?
— Вероятно не. Надписът е на древен език, но това не означава, че…
— Не е за вярване, че е толкова запазена.
— Ейми, защо не донесеш чашата тук? Нека я погледнем по-отблизо.
Истината е, че Джейкъб може да ни даде всички физически подробности от разстояние. Но Алекс настоява, че компютърно генерираната репродукция не е като да държиш самия предмет в ръка. Обича да намеква, че има духовно измерение в това, което прави, макар че ако го попитате направо, ще ви каже, че това са пълни глупости, но все пак има аспекти на предметите, които компютрите са неспособни да уловят. Не го карайте да даде пример.
Затова уговорих среща с Ейми Колмър за следобеда. Тя дойде по-рано. Алекс слезе и я покани лично в офиса. Любопитството му беше запалено.
Честно казано, жената не ме интересуваше особено. По мрежата бях доловила очакването й, че ще се опитам да я измамя. На живо тя възприе друг подход — играеше безпомощна сексапилна жена. Предполагам, че присъствието на Алекс я накара да постъпи така. Суетеше се, превземаше се и гледаше смутено към пода. „Бедната аз, животът е труден, но може би най-накрая имам късмет и ще ви бъда много благодарна за всяка подкрепа, която ми окажете“. Ако смяташе, че „Рейнбоу“ ще намали комисионата си в резултат на нейните усилия, значи не познаваше Алекс.
Беше увила чашата в мек ленен плат и я носеше в найлонова торба. Когато всички седнахме, тя отвори торбата, разви плата и постави чашата пред Алекс.
Той я огледа внимателно. Хапеше устни, правеше гримаси и накрая я сложи пред големия четец на Джейкъб.
— Какво ще ни кажеш, Джейкъб?
Лампичката в горната част на четеца примигна. Придоби кехлибарен оттенък. Стана червена. Потъмня, а после заблестя ярко. Общо взето, мина през целия спектър. Процесът отне около две минути.
— Предметът е направен от…
— Джейкъб — прекъсна го Алекс. — Колко стара е?
— Бих казал, че предметът е създаден през третото хилядолетие. Най-добрата оценка е 2600 година по земния календар. Възможна грешка — плюс, минус двеста години.
— Какво гласи надписът?
— На флага пише: „Пристигането на Новия свят“. А знаците от другата страна са обозначения: МФР 171. Има още една дума, за която не съм сигурен.
— Да не би да е от някакъв офис?
— Буквите вероятно означават „Междузвезден флотски регистър“.
— От кораб ли е? — попитах.
— О, да. Не мисля, че може да има съмнение в това.
Ейми дръпна ръката ми.
— Колко струва?
Алекс призова към търпение.
— Джейкъб, другата дума е вероятно името на кораба, нали?
— Мисля, че е така. Превежда се като „търсач“. Или „изследовател“. Нещо подобно.
Лампичките угаснаха. Алекс вдигна внимателно чашата и я сложи на бюрото. Погледна я през увеличителната система и каза:
— В сравнително добро състояние е.
Ейми вече едва се удържаше.
— Слава Богу. Имах нужда нещо да излезе.
Алекс се усмихна. Тя вече си мислеше какво ще си купи.
— Как може да е толкова стара? — попита посетителката ни. — Моите завеси са нови, а вече са започнали да се разпадат.
— Керамична е — обясни Алекс. — Керамиката издържа доста време.
Извади мек плат и внимателно обтри чашата.
Жената отново попита колко ще платим.
Лицето на Алекс придоби изражението, което той винаги използваше, когато не желаеше да отговори направо на даден въпрос.
— Обикновено не сме купувачи — рече. — Ще направим малко проучване. После ще видим ситуацията на пазара. Но съм сигурен, че ако си търпелива, ще получиш доста сносна цена.