— Вие трябва да сте госпожица Колпат — разнесе се учудващо плътният му глас. Не вдигна очи от писанията си.
— Точно така, професоре.
— Много добре, млада госпожо. След секунда ще ви обърна внимание.
Оказа се малко повече от секунда, но накрая приключи, доволен от себе си, сложи писалката на бюрото и ме удостои с поглед.
— Простете ми — рече. — Ако спра по средата на нещо такова, после ми трябва поне час да навляза в нещата.
— Няма проблем. Радвам се да се срещнем. — Алекс ми го бе представил като историк и архивар. — Върху какво работите, професоре? — попитах, за да сложа начало на разговора ни.
— Нищо особено всъщност. — Отдръпна се от бюрото. — Просто се занимавам.
Опита се да се усмихне, но явно не казваше истината.
— С какво? — настоях аз.
— Ами с „Изследователите“.
— „Изследователите“? — попитах.
— Пиеса. Предполагам, че ще я поставят в Театъра край морето следващия сезон.
— Не знаех, че сте драматург — рекох удивено.
— О, не. Всъщност не съм. Написах няколко пиеси, но ги поставиха само в местните театри. Знаете как е.
Нямах никаква представа. Но отвърнах: „Да, разбира се“.
— Пиша криминални комедии — продължи той. — Надявам се някога да видя някоя от тях, поставена чак в Брентъм.
Престорих се, че разбирам за какво говори.
— Би било хубаво — казах. — Желая ви успех.
— Благодаря, но не съм оптимист.
— Какво преподавате?
— Нищо. Някога преподавах история, но се уморих да се опитвам да убеждавам упоритите студенти, тъй че се отказах.
— И сега?…
— Седя стабилно в стола на Капани. Което значи, че работя със случайни кандидати за доктори. Бог да им е на помощ. — Засмя се и се изправи, олюля се за миг, но се овладя. — Подът не е така стабилен като едно време. Мисля, че сте тук, за да…
Гласът му заглъхна и той заразглежда друга купчина хартии, предаде се и отвори шкафа. Още търсене, после чертите му се смекчиха.
— Да — извика, — ето го. Госпожице Колпат, защо не дойдете с мен?
Отвори вратата на терасата и излезе навън.
— Внимавайте — предупреди ме.
Веднага набра сила. Слабостта му изчезна и той започна да се движи леко като младеж. Когато пристъпих зад него и тежестта ми се стопи, осъзнах защо.
— Антигравитационна уредба.
— Разбира се. В момента сте с около трийсет процента от нормалното си тегло. Може ли да ви наричам Чейс? Добре. Моля ви, внимавайте къде стъпвате. Понякога ефектът предизвиква усещане за твърде голяма лекота. Някои от посетителите ми са падали.
Бяхме на една от рампите, които бях видяла от земята. Имаше метални перила, които сключваха остър ъгъл с един от покривите. Локлиър се закатери с лекота.
Качи се до горе с привидно нехайство, което, съчетано със слабостта му и твърде ниското му тегло, ме накара да се разтревожа, че вятърът — който беше силен и идваше откъм океана — може да го отнесе.
Видя загрижеността ми и се засмя.
— Не се страхувайте… Идвам тук много често.
Погледнах над покривите към морето и рекох с възхита:
— Прекрасно е.
— Тук отново ставам млад. За няколко минути.
Заобиколихме подредени навън маси и столове и отново влязохме в сградата. Не можах да разбера за какво беше бързането, докато не осъзнах, че Локлиър прави всичко в движение.
Минахме през някакви завеси и се озовахме в дълга тясна стая, отрупана с лавици и папки, чипове, книги и витрини — в тях бяха изложени отделни томове.
— Тук са някъде — каза той. — Май ги бях отделил след съобщенията на вашия господин Бенедикт.
Книгите, изложени на показ, бяха стари, с обезцветени и износени корици. Професорът отвори един шкаф и се засмя.
— Ето я — каза. Взе една кутия, сложи я на масата и зарови из нея. — Ето ги.
Измъкна няколко надписани контейнера. Избърса прахта от тях, подреди ги, дръпна няколко назад и постави останалите пред мен. Бяха четири. Всеки съдържаше осем диска. Етикетите гласяха: „Колиър Арей, неподредени“. Бяха маркирани с каталожни номера.
— Тарим? — извика професорът.
Гласът на изкуствения интелект отговори меко:
— Добър ден, господин Локлиър.
Професорът се обърна към мен.
— Тарим ще се радва да ви помогне.
— Благодаря.
— Тези са доста ценни. Бъдете внимателна. Скенерът е там до стената, ако искате да направите копия. Не можете да изнесете оригиналите от залата, разбира се. Ако поискате да говорите с мен, просто кажете на Тарим и той ще ви свърже. Когато приключите, оставете всичко на масата. Радвам се, че се запознахме, Чейс.