Выбрать главу

— А какъв е следващият ви проект? Маккарти?

Голис Маккарти беше археолог, завърнал се от граничен свят преди век. Твърдеше, че е донесъл със себе си извънземни артефакти. Не от немите. Други. Не беше разкрил подробности, но през следващите три месеца артефактите бяха изчезнали. Вероятно Маккарти ги бе хвърлил в океана. Археологът и хората му — общо седем души — бяха отказали да коментират и за седем месеца всички измряха при злополуки. Това беше златна мина за всеки любител на конспиративните теории.

— Не — отвърнах. — Смятаме да си починем малко.

Локлиър се наведе към мен.

— Откри ли това, което търсеше?

— О, да — отвърнах.

Той засия.

— Радвам се, че успяхме да помогнем.

Мъжът с мускулите, Албърт, ми каза, че ако планираме да търсим нещо като Марголия, много ще се радва да дойде с нас. Казах му, че следващия път ще му се обадя.

Когато всичко свърши и се отправихме обратно към библиотеката, Локлиър отбеляза, че съм голяма знаменитост. Съжалявах, че Алекс не беше там.

Не можах да се въздържа да не отделя един ден, за да разгледам забележителностите. Отидох на рафтинг, опитах се да се спусна с кану, качих се на туристически кораб за обиколка на островите и позволих на Албърт да ме заведе на вечеря. Залезът бе величествен и аз реших, че ако някога ме прихване да се местя, островите Дестини ще са на челно място в списъка ми.

28

Софокъл, Достоевски, Ал Имра, Бертолт, всички участват, основно и най-вече, в създаването на митове. Те описват най-доброто, а понякога и най-лошото, скрито в нас. Показват ни как бихме искали да мислим за себе си, какви бихме искали да бъдем, ако притежавахме смелост за това.

Мюриъл Жан Капалиана, Въведението към „Целият Беноа“, 2216 година по земния календар.

Ставах известна. Малко след като се върнах в родната система, момчетата от оперативния отдел ми казаха, че има нова симулация, която ще ми е приятно да видя. За Марголия. (Още три-четири се правели в момента. Всеки бързаше да се възползва от откритието.) Казвала се: „Сбогом, Марголия“.

Замислих се. Явно ставаше въпрос за драматизация на полета ни с Алекс. Опитах да прикрия вълнението си и казах, че ще се радвам да ми я изпратят.

За мое разочарование се оказа историческа епична възстановка на последните дни на колонията. В тази версия отклонила се планета беше довела до страшния катаклизъм.

Самотен учен пристига в столицата и моли за среща с Хари Уилямс. Приближаването на новооткрития свят ще има катастрофални последици, предупреждава го той. Ще има земетресения, приливни вълни, вулкани.

— Ще промени орбитата ни — добавя накрая.

— Ще оцелеем ли?

Ученият е висок, слаб, мрачен и напрегнат. Направо от „Сентрал Кастинг“.

— Не виждам на какво можем да се надяваме, господин директор.

— Колко време ни остава? — пита Уилямс.

— Четиринайсет месеца.

(Сценаристите или не знаеха, или не ги вълнуваше, че светът е знаел за опасността поне три години преди това.)

Колегите на учения реагират яростно, настояват, че подобно нещо не може да се случи. Светът им е на шест милиарда години. Каква е вероятността нещо подобно да се случи само няколко десетилетия след заселването?

Когато периодът на отричане отминава, идва усилието да се определи чия е вината. Уилямс излъчва съобщения за откритието и поема отговорността.

— Работим върху решение — казва той на слушателите си.

Няма време да се търси помощ. Затова решават да качат колкото се може повече хора на двата кораба и да ги изпратят на Земята. Основният лозунг става: „Спасете децата!“. После идват зловещи новини от инженерите: нито „Откривател“, нито „Бремерхевън“ са способни да изминат дългия път към дома.

Това дава начало на втора вълна от взаимни нападки. Хари пак поема отговорността пред съвета.

А аз си помислих: „Как ли пък не.“

Благородният Хари. Играеше го актьор, специализиран в този тип роли.

Следва яростта, когато новината излиза на бял свят. Гневни тълпи обграждат правителствените сгради. Уилямс е свален от поста си.

След шумни дебати се взема решение да се разглоби „Бремерхевън“ и частите му да се използват, за да се поправи „Откривател“, който е по-надеждният от двата кораба.

— Бог да ни е на помощ — казва един от техниците, — все още не съм убеден, че ще стигне до дома.

Земята отново бе станала „Домът“.

Спрях симулацията. Не обичам депресиращите симулации, а знаех много добре как ще свърши тази.

Алекс ме чакаше на терминала в Андикуар.