Загадката на Марголия [bg]

29

Има хора, които минават за кратко през живота ни. Но след това вече не сме същите.

Чиле Яримото, „Пътешествия“, 1421

Алекс не вярва, че има невъзможни неща. Ако можеш да пътуваш по-бързо от светлината, обича да казва, значи можеш всичко. Оттук следва, че няма как да му заявиш, че някоя задача е неизпълнима.

Трябваше ми помощ, така че се обърнах към Шара. Тя разговаряше оживено с изкуствения си интелект, когато влязох в кабинета. Даде ми знак, че й трябва минутка, зададе въпрос за звездните популации в регион, за който никога не бях чувала, получи отговора, записа си нещо и се обърна с широка усмивка към мен.

— Чейс, как се чувстваш като знаменитост?

— Търся начин да го осребря.

— Разбрах, че се опитват да те убедят да дойдеш да работиш при нас.

— Имаше подобни идеи.

— Не го прави. Не плащат много, а и не знам някой да е станал известен.

После стана сериозна.

— Какво мога да направя за теб?

— Шара, имало е друг свят в системата на Тинициум. Клас К. Предполагаме, че небесното тяло, изместило орбитата на Марголия, го е изхвърлило от системата.

— И се чудиш дали има начин да се проследи?

— Да.

— Защо, по дяволите? Смятате, че там може да има база?

— Нещо такова.

Тя кимна.

— Значи смяташ, че е възможно да бъде открита? — попитах с надежда.

— Случило се е преди девет хиляди години, нали?

— Точно така.

— Добре. Това е сравнително скоро. Но не знаете какъв е бил нашественикът, разрушил системата?

— Не. Допускаме, че може да е била черна дупка.

— Защо?

— Защото наблизо няма много звезди.

Тя ме изгледа скептично.

— Всъщност възможностите са много.

— Както и да е. Не ни интересува какъв е бил обектът. Целта ни е да открием липсващия свят — повторих аз.

— Разкажи ми отново за системата.

— В момента има два газови гиганта в нормални орбити. Освен това там е и Марголия, която обикаля по силно издължена елипса, както и откъсната луна.

— Планетата от клас К има ли си име?

— Балфур. — Започваше да ми звучи добре.

— Освен това и два древни космически кораба се реят някъде там, нали?

— Да. Както и станция, която се е откъснала и се носи из космоса. „Откривател“ очевидно се е опитвал да скочи в хиперпространството, когато е избухнал.

— Доколкото разбирам, „Откривател“ е тръгнал с децата три години преди събитието.

— Точно така.

— Това значи, че вероятно няма да ни е от голяма полза. Ами другият кораб? Как му беше името?

— „Бремерхевън“. Орбитата му подсказва, че не е бил близо до Марголия по времето на катаклизма.

— Това е интересно.

— Може би е обикалял около Балфур.

— Имаш ли причина да смяташ така, или е само предположение?

— Предположение е.

— Ами доковата станция?

— Трябва да е била до Марголия, когато обектът е преминал.

— И двете сега са в орбита около слънцето?

— Да.

— Дай ми детайлите. Всичко, с което разполагаш. Първо трябва да разберем кога е станало.

— Вече знаем.

— Чудесно. Тогава може би ще успеем. Изпрати ми данните, ще ги прегледам и ще ти се обадя.

— Благодаря ти, Шара.

— Удоволствието е изцяло мое. Радвам се да помогна. Ще ме откъсне от рутината. Има ли краен срок за това?

— Не — отвърнах. — Чакало е толкова дълго, ще почака още малко.

Тя се засмя.

— Прати ми ги тази вечер и ще се опитам да ти предложа нещо утре.

— Беше права за времето на събитието — каза тя на следващата вечер, докато пиехме коктейли в „Лонгтрий“.

— Станало е на първи март две хиляди седемстотин четирийсет и пета година по земния календар.

— Това се разминава само с няколко дни от нашата оценка.

— Говорим за календари, не за самото време — подчерта тя. — Трудно е да се мисли с точност заради странните неща, които се случват с времето, когато обектите са на светлинни години разстояние.

— Добре. Значи знаем кога е станало. Какво ще правим сега?

Звучеше „Огън и лед“. Навън беше студено и влажно. Но „Лонгтрий“ беше претъпкан до козирката. Сватбено празненство заемаше едното крило, а друга голяма група честваше друго събитие. Не разбрахме какво. От време на време из залата се разнасяше смях. В средата на зоната за хранене танцуваха няколко двойки.

— Знаем къде са били газовите гиганти по време на събитието — продължи Шара.

— Така е.

— Те не са били засегнати от него. Това вероятно изключва твоята черна дупка. Ако нашественикът беше голям, наистина голям, и те щяха да бъдат пометени. Но в нашия случай орбитите им изобщо не са променени.