— Което означава?
— Че нашественикът е бил по-малък от една десета от слънчевата маса.
— Аха.
Не проумявах как това може да помогне, но тя явно имаше някаква идея.
Допи коктейла си и поръча по още един.
— Защо не — каза, — щом Алекс е решил да е щедър.
Разбира се, „Рейнбоу“ плащаше.
— Естествено. Не се притеснявай.
— И така. Орбитата на Марголия се разтяга, луната й отплава. Другият земеподобен свят, Балфур, е изхвърлен от системата. Това предполага, че масата на нашественика е поне сто пъти по-голяма от тази на Марголия.
— Логично.
— Смятам, че е било по-голямо от Юпитер и по-малко от звезда-джудже от клас М.
— Шара — прекъснах я. — Знам, че се интересуваш от научно обоснованите хипотези, но това ще ни помогне ли да открием Балфур?
— А, изгубила си търпението, което притежаваше някога. Това значи, че попадаме в зоната на кафявите джуджета.
— Кафяво джудже?
— Да. Това е звезда, която никога не се развива. Няма достатъчно маса. Така че не се запалва.
— Значи е тъмно тяло.
— Не непременно. Имат достатъчно енергия да греят. Остават топли доста време.
— Какво генерира енергията?
— Останала е от зараждането им. Опитвам се да кажа, че това нещо изобщо няма да прилича на звезда. Няма да е ярка светлина в небето.
— А как ще изглежда?
Тя се замисли.
— Може да прилича на газов гигант, осветен отвътре. Ще има облаци. Вероятно мръснокафяви.
— Странен цвят.
Шара понякога има навика да изнася лекции. Сега го направи.
— По-младите джуджета обикновено са кървавочервени. Те излъчват енергията, натрупана при създаването им. Когато остареят, се охлаждат. Все повече и повече молекули се формират в атмосферата им и те се сдобиват с облаци.
— Какви облаци?
— От желязо и силикати. С някои странни климатични прояви. Накрая стават тъмночервени. С времето угасват до червеникавокафяви и накрая до кафяви.
— А ако някое от тези кафяви неща мине през планетарна система, може ли да предизвика съществени промени?
— Със сигурност. Чейс, това нещо е огромно. Вероятно един процент от стандартната слънчева маса. Звучи малко, но всъщност съвсем не е така.
— Шара, защо се спираме толкова на това джудже?
— Защото то може да ни каже къде е Балфур.
— Чудесно.
— Не бързай толкова. Стигаме до лошите новини. Не мога да ти дам дори предположение за местоположението на Балфур, ако не открием кафявото джудже.
— Защо?
— Защото трябва да научим масата, сегашното му местоположение и скоростта му. С тези данни ще изчислим пътя му през системата Тинициум. После можем да направим предположение с висока степен на вероятност за мястото, където се намира изгубеният ви свят.
— Шара, не сменихме ли един проблем с друг? Как ще открием кафявото джудже?
Тя гледаше нещо над рамото ми и рече:
— Не се обръщай.
След няколко секунди видях келнера да води висок мъж в тъмно сако към ъгловата маса. Изглеждаше добре, погледът му се плъзна по Шара. Засякох размяна на невербални сигнали и той продължи напред. Шара ми се усмихна, когато той изчезна от полезрението й.
— Цел, родена от случая.
Може би не се беше променила толкова, колкото предполагах.
— Кафявото джудже — припомних й.
— Да. — Още беше разсеяна. — Ами хубавото е, че не може да е изминало много път за девет хиляди години. Определено по-малко от една светлинна година. Ще е доста ярко в близкия инфрачервен спектър, да кажем с магнитуд една десета или една петнайсета.
Млада жена мина покрай нас и се насочи към мъжа. Шара поклати глава и въздъхна:
— Жалко.
— Значи можем да го открием?
— Ще струва доста.
— Какво трябва да направим?
— Да тръгнете на лов. Първо ще трябва да убедите Службата за проучвания да ви даде кораб.
— Защо? Нали си имаме „Бел-Мари“?
— Не става за тази работа. Ще трябва да закарате два широкообхватни телескопа, за да претърсите областта. Частна яхта няма да може да се справи с тях. Както и да е, корабите на Службата за проучвания са оборудвани за подобен род задачи.
— Ще говоря с Уинди.
— Ще искат и някой от Службата да дойде с вас. Такива са правилата.
— Как работят широкообхватните телескопи?
— Винаги са по два. Раздалечаваме ги и ги пускаме да сканират едновременно небето. Кафявото джудже ще изскочи.
— Сигурна ли си?
— Повярвай ми.
— Добре. Изкуственият интелект на борда ще се справи ли без особена намеса от моя страна? — попитах.