— Но нали всички са видими за телескопите ни? — попитах Шара.
Тя кимна и рече:
— Всъщност цялото това упражнение би трябвало да е доста лесно. Поне се надявам да е така.
— Защо? Да не пропускаш някаква среща?
— Чейс, аз съм астрофизик. Но това не значи, че желая да прекарвам уикендите си в нищото.
Направихме скока по план, но се появихме на няколко дни път от целта. Шара не остана особено щастлива.
— Изглежда технологиите имат нужда от подобрение — рече тя.
Свързах се с „Гонзалес“, командния кораб на мисията, за да ги уведомя, че сме в района. Алекс се възползва от обаждането, за да поговори с Емил Бранков за последните открития при разкопките. Имаше много артефакти. И тленни останки.
Прекарвахме времето в разговори, гледахме симулации, тренирахме. Шара обичаше ролеви игри, при които все се взривява нещо. Не знаех дали се опитва да ми намекне нещо, или това просто отразяваше войнствения й дух. Много се беше променила от времето, когато бяхме заедно в училище. Когато й споменах, че на моменти имам усещането, че изобщо не я познавам, тя ме попита давам ли си сметка колко съм се променила аз самата.
— По какъв начин? — попитах.
— Беше стеснителна, неуверена в себе си. И доколкото си спомням, гледаше на авторитетите с голямо уважение.
— Все още съм стеснителна — рекох.
Тя се засмя.
— Не се и съмнявам.
Забавлявахме се и с „Разговори с Цезар“. За тези, които не са опитвали, симулацията ви дава шанс да поговорите с аватарите на исторически личности. Шара имаше слабост към древните, така че прекарахме по-голямата част от двата дни в религиозни спорове с Клеопатра, в диспут за правата на жените с Тома Аквински и за връзките с обществеността с Хенри VIII. Маринда Харбах обясни защо имаме толкова кървава история.
— Истинските хищници — каза тя — не се убиват помежду си. Никога не са го правили. Тигърът например разбира, че е опасно да напада друг тигър. Изобщо не е сигурно кой ще загине.
Но хората никога не били истински хищници. Напротив, те били безвредни същества, ядяли, каквото им попадне, и така и не развили инстинкт да избягват раздорите.
В крайна сметка, продължи тя, когато две маймуни се сбият, най-много някоя да получи цицина. Всъщност дори им харесва. Мозъчните сканирания са го потвърдили. Но когато маймуните изобретили мощните оръжия, вече е било твърде късно.
— Говорихме си за войната и мира с Уинстън Чърчил и за сблъскващи се вселени с Тайо Мишко… Никой не знаеше, разбира се, как наистина е звучал Чърчил, но Калу, изкуственият интелект, беше докарал Мишко съвършено.
Той направи имперсонации и на нас. Изглежда се забавляваше да обяснява с целенасочения и ерудиран маниер на Алекс предимствата на антиките като инвестиция. После представи как Шара изнася лекция за сблъскващи се звезди. И непрекъснато поръчваше закуски с моя глас.
— Не ям толкова много — казах на Алекс. Но той просто се засмя.
Когато се приближихме до точката на сблъсъка, Шара реши, че е време да огледаме опакованите телескопи. За да не създаваме атмосфера в товарното отделение, облякохме скафандрите.
Товарното беше разделено на три части — средната, зоната на изстрелване, беше най-голяма. Телескопите бяха там. Совалката — зеленикавожълта с надпис: „Департамент за планетарни проучвания и астрономически изследвания“ — беше в отделен отсек.
Телескопите бяха в кубове със заоблени ръбове. Не бяха много по-високи от мен. Предпазваше ги найлонова обвивка. Преместихме ги на пистата за изстрелване, като използвахме нулевата гравитация.
Махнахме найлоновата обвивка, за да ги огледаме. Съоръжението представляваше висока до рамото ми Черна метална чиния, към която бяха прикачени няколко малки тласкача.
— Двуметров е — каза Шара. — Оборудван е с трийсет и две хиляди по трийсет и две хиляди чувствителни към инфрачервени излъчвания плочки. Може да покрие участък от три на три градуса.
Тя заобиколи нещото и натисна дистанционното. Някакви лампички светнаха.
— Наред ли е всичко? — попитах.
— Да, няма проблеми. — Разкъсахме обвивката на втория пакет и повторихме процедурата. Когато приключихме, огледахме изстрелващите устройства.
— Май сме готови — каза Шара накрая.
Върнахме се през тръбата за изкачване, минахме през шлюза към мостика и се измъкнахме от костюмите. Шара каза, че гравитацията е хубаво нещо. Калу обяви, че сме на час от точката на сблъсъка.
Седнахме и някак се заприказвахме за миналото. Открихме, че и двете сме се срещали с един и същи мъж и че и двете сме имали една и съща реакция. Говорихме за инструктори, за които не се бяхме сещали от петнайсет години. И за амбиции — някои осъществени, други изоставени.