— Неколкостотин?
Алекс се усмихна бащински и кимна.
— Не бих се изненадал.
Тя плесна с ръце.
— Чудесно. — Погледна ме за миг, после пак се обърна към Алекс. — Какво трябва да направя сега?
Не е необходимо да правиш нищо. Да караме стъпка по стъпка. Първо да разберем с какво точно разполагаме.
— Добре.
— Имаш ли доказателство за собственост?
Изражението й се промени. Устните й се разтвориха и усмивката й угасна.
— Подарък ми е.
— От бившия ти приятел.
— Да. Но вече е моя.
Алекс кимна.
— Добре, но ще трябва да добавим документ, който установява това. За да се удостовери, че имаш право да извършиш продажбата.
— Няма проблем. — Изглеждаше неуверена.
— Защо не оставиш чашата при нас? Ще видим какво още можем да разберем и ще ти се обадим.
— Какво мислиш? — попитах Алекс, когато тя си отиде.
Изглеждаше доволен.
— Девет хиляди години? Някой ще се радва да плати огромна сума, за да сложи тази чаша над камината си.
— Мислиш ли, че наистина е от кораб?
Той отново оглеждаше чашата през увеличителната система.
— Вероятно не. Идва от епоха, когато междузвездните пътувания са били в зората си. Най-вероятно е била част от рекламна кампания или е просто сувенир. Но няма значение: едва ли е възможно да се установи дали е била на кораб, или не.
Това, което наистина искахме, беше недвусмислено потвърждение: да, тя наистина е пътувала с този „Търсач“, а още по-добре — била е собственост на капитана. В идеалния случай щяхме да открием, че „Търсач“ е записан някъде, че е постигнал нещо забележително, или, още по-добре — разбил се е и отгоре на всичко неговият капитан е известна историческа личност.
— Заеми се с това, Чейс. Нека и Джейкъб потърси.
3
Има почти мистична привлекателност в идеята за изгубен свят, за Атлантида някъде там. Място, където обикновените проблеми на всекидневния живот са прокудени, където всеки живее в замък, където всяка нощ се вдига празненство, където всяка жена е възхитителна, а всеки мъж — благороден и смел.
Лескю Харкин, „Памет, мит и съзнание“, 1376
Записите за третото хилядолетие са изпълнени с празнини. Знаем кои са били политическите лидери, знаем кога и къде са започвали войните (макар и невинаги да сме наясно защо), знаем кои са били прочутите артисти, литературните движения, религиозните конфликти. Знаем за заплахите, отправяни от различните нации. Но имаме много смътна представа как са живеели хората, как са прекарвали времето си, какво наистина са мислили за света, който обитават. Знаем за атентати, но невинаги сме наясно с причините за тях. Нито дали, когато са се случвали, обикновените граждани са скърбяли, или са въздъхвали с облекчение.
Девет хиляди години са много време. И никой освен неколцина историци не мисли особено за тях.
Така че Джейкъб тръгна да търси „Търсач“. Когато не откри нищо, започна да възстановява подробни описания на по-известни междузвездни кораби с идеята, че може да попадне на сходно име.
— Може би преводът не е точен — каза той. — Английският е бил неясен език.
Така че прегледахме данните за „Отмъстител“, който е играл важна роля в първата междузвездна война между Земята и три от колониите й в началото на трийсет и трети век. Както и за „Ласитър“, първия корсарски кораб в дълбокия космос. И за „Караки“ от трийсетия век; най-големия кораб на своето време, който беше закарал рекорден товар от жизненоважни стоки до Регулус IV, за да сложи началото на колонията. И за „Чао Хуанг“, отвел екип от лекари до Маракайбо, когато, противно на всички очаквания, човешките заселници били поразени от местна чума. (Това се случило по времето, когато експертите все още вярвали, че микроорганизмите, пренасящи болестта, могат да атакуват само същества, развили се в същата биосистема.)
Имаше безкрайна информация за „Токио“, първия междузвезден кораб, изчезнал в междинните измерения. Имаше снимки на капитана и помощник-капитана, на голяма част от пътниците, на трапезарията и машинното отделение. Всичко, което бихте искали да узнаете. Освен къде се е дянал.
И за най-известния от всички космически кораби, „Кентавър“, извършил първия полет до съседната на земното слънце звезда, за който били потребни седем седмици само в едното направление. Няма как да не се усмихнете на това: седем седмици, за да се изминат четири светлинни години.