— На колко големи скокове? — попитах.
— Около трийсет аркосекунди.
Алекс се озъби. Колко пък беше това?
— Всичко е наред — каза Шара. — Просто гледайте за отделяне. Освен това, когато се случи, ще измерим радиалната скорост. Това ще ни помогне да изчислим къде е било по време на сблъсъка.
— Но нали вече знаем това.
— Информация за проверка. И колкото по-точна е информацията ни, толкова по-лесно ще открием Балфур.
— Добре — кимна Алекс. — Добре.
— Проблемът е, че не знаем каква е температурата на джуджето, така че ще проведем тестове с дължини на вълните между два и десет микрона. Това би трябвало да обхване много горещи и сравнително студени джуджета и всички между тях.
Тя вдигна дистанционното.
— Готови ли сме?
— Разбира се — потвърди Алекс.
Размениха си погледи.
— Благодаря — каза той. — Аз ще го направя.
Без да каже нищо повече, той взе дистанционното и даде начало на операцията.
31
Има достатъчно светове за всички. Отидете и ще видите каньони, от които ще ви се завие свят, уединени плажове, пръстени от светлини, железни реки. Но си носете дъждобран.
Таврон Хам, „Дотам и обратно“, шестото хилядолетие
След като операцията започна, разговорите с Цезар приключиха. Алекс не напускаше оперативния център, освен ако не се налагаше. Гледаше неуморно образите, които прииждаха на всеки няколко минути и показваха ново парче от небето. Ако някоя от светлинките изглеждаше леко размазана, той се навеждаше очаквателно напред с надеждата, че Шара ще реагира или Калу ще отбележи попадение.
Понякога говореше с Бранков, който изрази възхищението си от начинанието ни.
— Желая ви успех — каза той. — Да се надяваме, че ще я откриете и че теориите ви ще се окажат верни.
Шара остана с Алекс първия ден. Докато вече не можеше да го понася. Той беше прекалено напрегнат. На втората сутрин тя го помоли да я уведоми, ако открие нещо, и избяга в общата зала. От време на време надниквах, за да проверя как е, но през повечето време бях с Алекс. От ненужна лоялност, предполагам.
— Защо се вълнува толкова? — попита Шара. — Вече направи голямото откритие. Какво толкова, ако неколцина марголианци са избягали в друга база някъде си?
— Права си. Никога не съм го виждала такъв. Мисля, че е заради „Откривател“. Беше пълен с деца. Това наистина го разтърси. Според мен не е убеден, че колонистите са знаели какво ще се случи с единия свят, но не и с другия. Трябва да са разбрали, че Марголия е по-безопасният от двата. Иска да си обясни защо са скочили в устата на лъва. Смята, че им го дължи.
— Ако изобщо са го направили — каза Шара. — Аз не съм убедена в това.
— И аз не съм. Но той има доста добри инстинкти.
— Чейс — възрази тя, — инстинктите са за храна и за секс. Нямат нищо общо с логиката. — Поклати глава. — Ако наистина са прехвърлили хора на Балфур, значи са сбъркали в сметките.
— Но не може да не са знаели какво ще стане, нали?
— Вероятно — въздъхна Шара. — Не зная.
Трябваше да сменим темата.
— Направо съм смаяна колко често се срещат тези кафяви джуджета — рекох. — Имаме ли карта на местните?
— Сигурно се шегуваш. — Усмивката й разцъфтя отново. Нейната игрива, далеч не наивна усмивка. — Никой не може да се прочуе с откриването на местни кафяви джуджета, така че няма кой да се занимава с това.
— Може би Научният съвет трябва да се замисли по този въпрос.
— Да, сигурна съм, че е сред приоритетите им. Веднъж го споменах пред един от членовете му и той ме попита с колко време ще разполагаме, ако някое кафяво джудже навлезе в системата ни.
— И с колко време ще разполагаме?
— Вероятно с двайсет-трийсет години.
— И какво отговори той?
— Каза, че двайсет до трийсет години са предостатъчно време, за да се погрижим за ситуацията.
— Сериозно ли говореше? Какво бихме могли да направим, ако подобно нещо се случи?
— Не можем да направим кой знае какво. Освен да евакуираме планетата.
— Да евакуираме планетата? Но имаме ли съоръженията за подобно нещо?
— Да натоварим милиарди хора? Съмнявам се. — В скута й лежеше отворена книга. — Не мисля, че математиката беше силната страна на онзи тип.
Спях, когато Алекс потропа на вратата ми през втората нощ.
— Имаме попадение — каза той.
Събудих Шара. Тя излезе по халат и седна пред екрана. Като че ли се виждаха две мътни звезди близо една до друга.