— Това ли е? — попитах.
— Има голям шанс. Калу, какво е разстоянието?
— Нула цяло шейсет и четири светлинни години — отвърна той.
— Рецесионна скорост?
— Двайсет и два километра в секунда.
Тя си записа нещо.
— Доста добро съвпадение. Вероятно е то.
— Вероятно? — ахна Алекс.
— Все още няма как да сме сигурни. Трябва да пренастроим оптичната чувствителност на телескопа на още по-голямо увеличение.
— Защо?
— За да ни даде трансверзалната скорост. Ще получим триизмерна картина и ще се уверим със сигурност.
— Колко време ще отнеме?
— Около четиринайсет часа.
— Добре — потри ръце Алекс. — След това ще можеш да откриеш къде е планетата, нали?
— Ако това е джуджето.
— Това е добре. Шара, ти си съкровище.
Тя се усмихна скромно.
— Правя, каквото мога.
Стоях наблизо, почти излишна.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Не, благодаря. Ще се погрижа за всичко. Можеш спокойно да си доспиш — рече Шара.
— Добре, ще се видим сутринта.
Тръгнах към вратата, но Шара внезапно се обърна към Алекс.
— Но има нещо, което ти можеш да направиш за мен.
— Казвай.
— Никога не съм виждала кафяво джудже. Отблизо. Вместо просто да стоим тук и да чакаме данните, защо не се приближим?
— Добре — съгласи се Алекс. Не го показа, но не беше във възторг от идеята й. Не и в този момент. Но явно реши, че го дължи на Шара.
— Чейс?
— Смятай го за направено, шефе.
— Искам да кажа — намеси се Шара, — че би било хубаво да видим едно, щом така и така сме тук.
Желанието й ме учуди.
— Никога ли не си виждала звезда-джудже?
— Всъщност не — призна тя. — Не съм имала възможността.
— Е, ще поправим това положение.
Тя изглеждаше възхитена като дете на рожден ден.
— Донякъде ги смятаме за даденост. Много са и не правят нищо особено.
— Освен да се носят наоколо.
— Да — рече тя. — Освен това.
Малко преди да направим скока, получихме съобщение от Бранков. Бяха открили нещо, вероятно музей в чест на първите заселници. Повечето находки не можеха да се разпознаят. Експонатите, както и витрините, се бяха разпаднали почти напълно.
— Можем да разчетем само част от надписите. Земни дати и имена, които не ни говорят нищо.
Споменахме му, че може би сме открили кафявото джудже.
— Радвам се да го чуя. Значи можете да определите къде е Балфур? Натам ли се отправяте?
— Първо ще огледаме кафявото джудже. На борда имаме дама със специален интерес към компактните обекти.
— Добре. Успех. Дръжте ме в течение.
Изпратихме съобщение на Уинди. Безспорно беше добра политика да приобщаваш към работата си отговорника за връзки с обществеността на Службата за проучвания.
Направихме добър скок и излязохме на няколко дни път. Кафявото джудже приличаше на газов гигант, само че наблизо нямаше слънце, така че блясъкът му не беше от отразена светлина. Беше с около пет процента от слънчевата маса и цялото бе увито в облаци.
— Лекичко е — каза Шара. — Трябват му около осем процента слънчева маса, за да се запали.
За да стане истинска звезда. Имаше доста луни, единайсет, и неясен пръстен, който не се виждаше веднага.
Самото джудже — странен термин за толкова огромен обект — изглеждаше като обикновена сфера от зловещо пламтящи облаци с цвят на пръст, с няколко червени петна и ивици по повърхността. Температурата на повърхността му беше осемстотин градуса по Келвин.
— Петната са бури — уведоми ни Шара. Цял ден беше лъчезарна. Никога не съм я виждала така радостна. Срещаше се лице в лице с един от обектите, които оформяха гравитационния център на живота й, както сама заяви.
Стоеше пред илюминатора, окъпана в есенната светлина на джуджето.
— Не е ли красиво?
— Красиво е — съгласих се.
— Клас Т — определи тя. — С много метан. Има и вода.
— Вода?
Кимна.
— Да.
Отидох при нея и тя ме прегърна.
— Чейс, взимам си думите обратно. Радвам се, че дойдох.
— Аз също.
Все още стояхме до илюминатора и си разменяхме любезности, когато баритонът на Калу привлече вниманието ни.
— Имаме трансверзалната скорост.
Шара се отдръпна и се върна в оперативния център.
— Да видим как изглежда.
Калу показа триизмерна проекция — кафявото джудже и следата му назад до времето на сблъсъка. А там, близо до стойката с мониторите, бяха Марголия, нейното слънце и точката на сблъсъка.
— Не се пресичат — казах. — Нещо не е наред.
— Калу, провери отново, моля те. — Шара ме погледна и сви рамене. Стават такива неща.