— Показанията са точни, Шара.
— Не може да бъде — възразих.
— Напротив. Изобщо не е близо до системата. — Тя провери диапазоните. — Не е този, Чейс. Най-голямото приближение възлиза на част от светлинна година. Една двайсета.
Алекс стоеше мълчаливо до люка и слушаше.
— Това означава ли, че сме подходили погрешно? — попитах. — Да не би да има две кафяви джуджета?
— Възможно е. — Шара седна до една от конзолите и триизмерното изображение угасна. — Всъщност шейсет процента от кафявите джуджета пътуват по двойки.
— Наистина ли?
— Да. Компаньонът е обикновено на по-малко от една десета от светлинна година.
Тя извика образите от телескопите на монитора. Снимки отпред и отзад, и встрани от двата лъча.
— Не изглежда много вероятно това да е подминало Марголия, а друго, несвързано с него джудже, да е разбило системата. Така че…
През илюминаторите вдясно видяхме появата на кървавочервена звезда. От първа величина.
— Да не е това?
— Ще ти кажа след малко — отвърна Шара.
Беше на по-малко от половин светлинна година от нас и радиалната и трансверзалната й скорост бяха почти идентични с тези на кафявото джудже.
— Това е едно от твоите кървавочервени джуджета — казах й.
— Така изглежда.
Шара щракаше по клавиатурата и следеше числата, които минаваха по екрана. Накрая ги замрази. Бяха координати. Шара върна джуджето назад, докато не се пресече с Тинициум. В точката на сблъсъка.
— Това е вашият нашественик — каза тя. — Няма съмнение.
— Добре. — Алекс седна до нея. — Как ще разберем какво се е случило с Балфур?
— Дай ми малко време.
Изпратих доклад на Уинди, после се прибрах в каютата си и се опитах да почета. Но бях уморена, затова просто лежах и се вслушвах в звуците на кораба. „Дух“ беше доста по-шумен от „Бел-Мари“. Каютите — по-тесни. И беше по-безличен. Не мога да обясня защо. Може би заради изкуствения интелект. Калу не беше особено обаятелен.
Накрая се отказах, взех си душ и се преоблякох.
Навън Шара обясняваше нещо. Изглеждаше мрачна. Алекс беше пребледнял. Тя ми махна.
— Не означава, че непременно е бил погълнат.
Алекс си пое дълбоко дъх и ми каза:
— Шара смята, че може да е имало сблъсък.
— С голяма доза вероятност — поправи го тя.
— Директен сблъсък? — попитах. — С Балфур?
— Възможно е.
Известно време никой не каза нищо.
— Вижте. — Шара снижи глас. — Да запазим спокойствие, трябва да проверим всичко много внимателно. Нуждая се от време, за да направя изчисленията. Тогава вероятно ще получим по-добра представа за станалото.
Алекс ме погледна и каза:
— Чейс, уведоми Емил. И ни закарай дотам.
— Докъде?
— До нашественика.
Завихме надясно. Нашественикът беше далечен червеникав отблясък. Насочихме се към него, дадохме данните на Калу и се закопчахме.
— Не скачай прекалено близо — предупреди ме Шара. — Да останем на прилично разстояние от него.
Винаги съм държала на сигурността. Заради моята предпазливост и неточността на квантовия двигател излязохме на почти три дни разстояние. Достатъчно близо.
Отново бях поразена от приликата на джуджето с газов гигант. Само че това беше червено и без видими луни или пръстени. Повърхността му кипеше от бури и циклони.
— Това ще е желязо — каза Шара.
— Кое?
— Облаците. Силикати и корунд.
Когато облаците се разделяха, се виждаха разрастващи се горещи петна. Шара прекара известно време над апаратите, а Алекс чакаше нетърпеливо.
— Какво търсиш? — попита я накрая, изгубил търпение.
— Изненада! Добри новини — не е погълнало Балфур. Но наскоро е закусило.
— Какво имаш предвид? — учуди се Алекс.
— Вероятно е хапнало луната на Балфур. Джуджето е минало на неколкостотин хиляди километра от планетата. И се обзалагам, че е отнесло луната й. Знаем ли дали Балфур е имал луна?
— Не.
— Обзалагам се, че е имал.
— Откъде знаеш?
Тя посочи линиите на средния екран.
— Атмосферата на нашия нашественик е наситена със силикати.
— И какво означава това?
— Че е погълнал луна. И това се е случило по време на пресичането.
Алекс пое дълбоко дъх.
— Откъде си сигурна, че не е Балфур?
— Не е планета. — Тя се завъртя да го погледне. — Земните луни се състоят от боклуците, откъснати от повърхността на световете при големите сблъсъци. Помисли за структурата на Римуей. Желязно ядро и силикатна мантия. Луната у дома не е нищо повече от беден на желязо материал от мантията. — Посочи екрана. — Виж линиите. Личи, че няма желязо.