— Не — отвърнах, — получаваме само пиукане.
— Това е абсурд — намеси се Алекс. — Невъзможно е да има някого в тази зона.
— И все пак е тук — възразих.
— Чейс, получих координатите — обади се Калу.
Спогледахме се. Всички имахме лошо предчувствие.
— Имаме ли вече визуален контакт? — попитах.
— На екрана.
Беше спасителна капсула. За спешни случаи. Устройство, което те поддържа жив, докато дойде помощ. Но люкът беше отворен.
Увеличихме образа и Шара отбеляза:
— Има някого в пилотското кресло.
Носеше скафандър. Отворих канал за връзка.
— Здравейте. Какво е състоянието ви?
Превключих и зачакахме.
Алек се приведе към микрофона.
— Здравейте. — Звучеше враждебно. — Можете ли да отговорите?
— Калу, къде е нещото? — попитах аз.
— Местоположение нула-три-четири. Разстояние четиристотин двайсет и пет километра.
— Някаква следа от кораб?
— Да, сега получавам данните.
— Подробности, ако обичаш?
— Прилича на частна яхта. Обозначение на корпуса KY. Останалото не се вижда. Изглежда се носи свободно. Има енергия, но е на минимум.
— Добре — казах. — Заведи ни бързо до капсулата. Затегнете коланите.
— Чакай малко — спря ме Алекс. — Това е капан.
— Вероятно — съгласих се. — Съвпадението е прекалено голямо. Но не можем да рискуваме и да изоставим пострадал в беда. Хайде да тръгваме. Не знаем откога е тук.
Алекс кимна и рече:
— Но първо ще вземем някакви предпазни мерки.
— Калу, след колко време ще стигнем до него?
— Колко гориво сте готови да изхабите?
— Няма значение.
— Ще го направя за тринайсет минути.
— Какви предпазни мерки? — попита Шара.
Човекът в пилотското кресло не помръдваше. В капсулата беше тъмно и не се виждаше добре.
— По-добре да побързаме — казах, докато се плъзгахме покрай капсулата. Станах от креслото си, а Алекс рязко попита къде си мисля, че отивам.
— Да го прибера.
— Не. Ще го направим, както решихме.
— Не знаех, че имаш желание да идеш да го вземеш.
— Съжалявам, ако не съм се изразил ясно, но това не е женска работа.
О, Господи! Пак се започваше.
— Алекс, имам повече опит при нулева гравитация.
— Колко му е да мина десет метра, да го издърпам и да го докарам тук?
Е, истината бе, че Алекс изобщо не биваше да припарва навън. А аз, разбира се, бях в правото си да настоявам. В крайна сметка бях капитан. Но не виждах как да го разубедя. Когато тестостеронът му се развихри, винаги предпочитам да му угодя.
— Добре — каза той. — Започваме.
И хвърли поглед към Шара.
Няколко минути по-късно, облечен в скафандър, Алекс вървеше забързано към площадката за изстрелване, която, ако си спомняте, беше във вакуум. Включих осветлението и отворих вратите на хранилището, когато той ги приближи.
Калу нагласи кораба под ъгъл към капсулата и тя премина през вратата на хранилището. После леко изправихме „Дух“ и капсулата се закачи към едно от гнездата.
— Готово — докладва Алекс. — Скачи се.
Активирах магнитните ключалки, за да го осигуря и да му създам малко гравитация. Алекс се приближи предпазливо до отворения люк, погледна вътре и откри насочен към него лазер.
— Назад! — излая познат мъжки глас от високоговорителите. — Без резки движения.
Алекс замръзна.
— Колпат, предполагам, че ме чуваш. Ако се опиташ да направиш нещо, ще го убия. Разбираш ли?
Трябваше ми минута, за да се сетя. Чарли Евърсън. Младият мъж с резервациите за совалката.
— Добре — казах. — Не го наранявай.
Алекс заговори настойчиво:
— Какво означава това? Какво искаш, Евърсън?
Чарли излезе от капсулата.
— Сигурен съм, че сте наясно, господин Бенедикт. — Гласът му беше изпълнен с презрение. — Сега се обърнете и вървете право напред, не се пресягайте за нищо.
Алекс тръгна. Чарли държеше лазера си насочен в гърба му.
— За какво е всичко това все пак? — попита Алекс.
— Продължавай да вървиш.
Алекс понечи да се обърне и Чарли стреля в палубата. Алекс замръзна. Чарли изчака няколко секунди, изключи лъча и рече:
— Лесно се плаша. Прави само каквото ти кажа.
— Чейс — обади се Калу. — Долната палуба е пробита.
— Всичко е наред — продължи Чарли. — Ако правите, каквото ви кажа, никой няма да пострада.
Беше в яркожълт скафандър без обозначения, а Алекс в стандартния зелен скафандър на Службата за проучвания. Стигнаха тръбата с нулевата гравитация, качиха се заедно и се появиха на главната палуба. Чух ги да влизат във въздушния шлюз и да затварят люка. Започна компресионният цикъл.