Сложих Уинди в един от отсеците и затворих вратата.
Алекс и Шара въздъхнаха с облекчение, когато спрях до „Дух“ и ги прибрах.
Затворихме външния люк и възстановихме атмосферата. Те изслушаха разказа ми за станалото и Алекс стана състрадателен: Добре ли си? Постъпи правилно. Нямаше избор.
Обсъдихме дали да не се върнем до „Дух“, за да вземем тялото на Чарли, но рискът бе твърде голям. Бяхме навлезли дълбоко в гравитационното поле на джуджето. Така че се отказахме и се отдалечихме, а „Дух“ продължи дългия си скок към яркочервените облаци.
Алекс се обади на Бранков и го увери, че полетът ще си заслужава. Отказа да разкрие подробности, но на Бранков не му беше особено трудно да се досети, че сме открили Балфур.
Закърпихме отвора и възстановихме въздушния шлюз.
— Мисля, че е време да погледнем Балфур — каза Алекс.
Оптичното оборудване на борда на „Лотос“ беше минимално. Яхтата имаше само един телескоп, който се използваше единствено за навигационни цели, а това означаваше, че няма добри дългообхватни възможности и му липсва фина настройка. Не можехме да различим много подробности, докато не се озовахме точно над планетата. Атмосферата — прозрачна, изпълнена с облаци обвивка — изглеждаше доста подобна на земната. Постепенно се откроиха два острова, по-скоро континенти, и огромен океан, простиращ се по цялото кълбо. Успяхме да видим и няколко бури. Появиха се полярните шапки, планински вериги, реки.
— Явно са знаели какво правят — каза Алекс.
Шара, изглежда, се съмняваше в това.
— Не виждам каква разлика би имало — рече тя. — Не биха могли да оцелеят през преходния период. Но е бил добър опит.
Алекс отново попита за наземните условия след изтръгването на света от орбитата му.
— Вероятно големите земни животни не са оцелели — поде Шара. — След първоначалното сътресение планетарното въртене се променило и Балфур е била прихваната от кафявото джудже. Това поставило началото на всичко останало: турбулентни океани, свръхзвукови урагани, вулканични изригвания, каквото се сетиш.
— И това е продължило?
— Четирийсет години. Може би петдесет. Или повече. Не е от моята специалност, но предполагам, че е продължило твърде дълго, за да оцелеят.
— Сега тук изглежда спокойно — обадих се.
Синя вода, облаци, речни долини. Дори джунглите изглеждаха примамливо.
— На точното разстояние от джуджето е — каза Шара.
— За да има нормална земна температура?
— Да. На слънчевата страна, разбира се. Обратната ще е доста студена.
— Толкова, че да замръзнат океаните?
— Не знам.
Облаците бяха бели и перести, но оцветени от червеникавия блясък на псевдослънцето. Бурите, които бяхме видели през сензорите, вилнееха над огромния океан. По някои от по-високите върхове имаше сняг.
— Беше права за джунглата — каза Алекс. Тя, изглежда, се разпростираше и на двата континента.
„Лотос“ хабеше твърде много гориво. Алекс беше нетърпелив да стигне до Балфур, затова се движехме с доста голяма скорост.
— Ще използвам планетата, за да ни забави — казах. — Ще обиколим около три четвърти от орбитата. Повечето време ще летим над студената страна. Съжалявам за това, но не мога да направя друго.
— Добре — съгласи се Алекс. — А после?
— Ще минем под ъгъл, който ще ни позволи да застанем в орбита около джуджето. Когато убием скоростта, ще се върнем тук. По-малко напрежение за нас и ще икономисаме гориво.
Алекс погледна с копнеж извивките на света и каза:
— Ще ми се да имахме совалка.
— „Гонзалес“ сигурно има.
Шара се засмя.
— Сигурна съм, че Емил ще се радва да дойде с теб.
Бяхме в орбита около кафявото джудже, когато „Гонзалес“ се свърза с нас и ни съобщи, че е наблизо.
— Какво е това? — попита Бранков, загледан в червеното небесно тяло. — Това ли е изненадата, която ни обещахте?
— Да — потвърди Алекс. — Това е. Или поне част от нея.
— А останалото?
— Не съм сигурен къде си в момента, Емил. Виждаш ли синята планета, която обикаля около него?
— Не. — Отговорът дойде след повече от минута. Значи „Гонзалес“ все още беше доста далече. Емил носеше яке „Берон“ — един от онези сковани модели с джобове навсякъде. — Има ли синя планета там някъде?
Не бях сигурна дали пита нас, или пилота.
— В орбита около джуджето — отвърна Алекс. — Жив свят.