— Точно така.
— И какво всъщност се е случило с тях?
Сви рамене.
— Никой не знае.
Виното беше добро. Свещи. Камина. И хубаво вино. И добри новини. Трудно може да се надмине такава комбинация.
— Съвсем ли са изчезнали?
— Да.
Сервитьорът се върна. Обичам да ям леки ястия дори когато някой друг плаща. Задоволих се с плодова салата.
Сервитьорът попита дали съм сигурна и ме увери, че „Пръските на Корделия“ са отличен избор.
— „Откривател“ — продължи Маркард — напуснал Земята на двайсет и седми декември две хиляди шестстотин осемдесет и осма година с приблизително деветстотин души на борда. Две години по-късно се върнали и взели нови деветстотин.
— Имало е и трето пътуване, нали? — Започвах да си спомням историята.
— Да. Другият кораб бил „Бремерхевън“. И двата извършили по три полета. Закарали малко над пет хиляди души в колонията.
— И никой не знае къде е тя? Как е възможно? Не можеш да напуснеш станцията, без да попълниш документите за полета.
— Чейс, говорим за началото на междузвездната епоха. Тогава не са имали много правила.
— Чий е бил корабът?
— На марголианците. Според записите бил ремонтиран след всеки полет.
— Май не е бил в най-добра форма.
— Не знам какво се е изисквало, за да се поддържа междузвезден кораб в онази епоха.
— Издирвали ли са ги?
— Трудно е да се каже. Записите са неясни. — Той допи виното си и се вгледа в ръба на чашата, който проблясваше на светлината на свещта. — Властите сигурно не са си дали много труд. Пък и колонистите не желаели да бъдат открити.
— Защо?
Лека усмивка се плъзна по устните му. Наистина изглеждаше добре. Помълча няколко секунди, наслаждавайки се на очарованото ми изражение или на физическите ми прелести, или пък на гризините. Сетне махна на келнера, който се появи с купа, пълна с орехи и грозде.
— Гледали на тях като на размирници. Те искали да се скрият, а правителството нямало нищо против.
— Защо са били размирници? — попитах.
— Някога била ли си на Земята, Чейс?
— Не, но от години искам да ида там.
— Трябва да го направиш. Оттам е започнало всичка. За един историк пътуването до Земята е абсолютно задължително. Ще отидеш и ще разгледаш огромните паметници. Пирамиди, статуи, язовири. Кулата Кинои. Мирабулис. Отбий се в Атина, където Платон и неговите съмишленици са дали началото на цивилизования свят. Посети Лондон, Париж, Берлин, Вашингтон и Токио. Санкт Петербург. Славни места от миналото. Центрове на силата по онова време. Знаеш ли какво представляват сега?
— Е, знам, че вече не са столици.
— Освен Париж. Париж е вечен, както казват. Чейс, Земята винаги е имала проблем: населена е с повече хора, отколкото ресурсите й могат да поддържат. Винаги е било така. Поне от Индустриалната епоха насам. Затова винаги има гладни, вечно върлуват болести. Етническите конфликти се изострят, когато времената са тежки. Нациите стават нестабилни, правителствата стават неспокойни и налагат ограничения. Индивидуалната свобода се изгубва. Там никога не са липсвали диктатори. Хората имат стари привички, стари омрази, остарели виждания, които предават от поколение на поколение и от които никога няма да се отърват. Населението на планетата сега е осем милиарда. Когато марголианците са напуснали, хората били два пъти повече. Можеш ли да си представиш как са живели?
— И така — казах, — Значи марголианците са били потиснати и са се опитвали да открият място, където да изхранват децата си.
— Не. Те са били в другия край на скалата. Били са интелектуалци и са имали достатъчно богатства. Но не им е харесвала нездравословната обстановка. Нездравословна и физически, и духовно. Имали диктатор. Теократ на име Карвала, който бил сравнително безобиден в сравнение с другите диктатори. Но все пак бил диктатор. Контролирал медиите, училищата, църквите. Трябвало да ходиш на църква или да си понесеш последствията. Училищата били центрове за индоктринация.
— Трудно е да се повярва, че хората са се съгласили да живеят така.
— Били са научени да приемат властите много сериозно. По времето на Карвала, ако не правиш, каквото ти е заповядано, изчезваш безследно.
— Започвам да разбирам защо са искали да напуснат.
— Водил ги Хари Уилямс.
Още едно име, което, очевидно, се очакваше да знам.
Той обясни:
— Бил комуникационен магнат и от години бил свързан с различни социални и политически движения. Опитвал се да осигури храна за гладните деца и да направи медицинската помощ достъпна. Но си навлякъл беди чак когато се опитал да внесе промени в образованието.