— Какво се случило?
— Властите не харесали основната му идея, а тя гласяла, че децата трябва да подлагат всичко на съмнение.
— О!
— Нарекли го непатриотичен.
— Не се учудвам.
— Атеист.
— Бил ли е?
— Бил е агностик, което е също толкова лошо.
— Сигурно, в подобно общество. Каза, че било теокрация, нали?
— Да. Държавният глава бил и водач на църквата.
— Какво станало с Уилямс?
— Петнайсет години затвор. Или седемнайсет. Зависи на кои източници се доверяваш. Трябвало да бъде екзекутиран, но имал влиятелни приятели.
— Значи е излязъл?
— Да, излязъл е. Но в затвора решил, че трябва да направи нещо. Революцията била невъзможна. Така че най-доброто решение било бягството. Джоузеф Марголис бил прав — твърди се, че на среща със своите съмишленици казал, че никога няма да са в състояние да променят нещата.
— Предполагам, че Джоузеф Марголис е човекът, на когото са кръстени?
— Точно така.
— Кой е той?
— Британски министър-председател. Герой и очевидно малко философ.
— За какво е бил прав?
— Че комуникационните технологии лесно водят до заробване. Че е много трудно да се поддържа индивидуалната свобода. Обичал да цитира обръщението на Бенджамин Франклин към американския народ: „Дадохме ви република. Сега се погрижете да я запазите.“
Видя, че и името на Франклин ми е непознато, усмихна се и понечи да обясни, но аз бях схванала идеята.
— По онова време не е имало колонии, нали?
— Само две малки, но те били под контрола на родния свят.
— И правителството се е примирило с намеренията им?
— Дори ги насърчило и предложило помощта си. — Маркард се загледа към океана. — На добър час на размирниците, но това означавало да издадат местоположението на колонията. Уилямс искал да се изплъзне от контрола им. Затова трябвало да тръгнат сами.
— Невъзможно.
— Някои от марголианците също мислели така. Но той ги убедил, че могат да създадат райско кътче, дом за човечеството, който да въплъщава свободата и сигурността. Идеалното място за живеене.
— И други са се опитвали — вметнах.
— Да, но марголианците били отчаяни. Изпращали хора да се оглеждат за подходящия свят. Когато го открили, запазили местоположението му в тайна, купили два кораба и потеглили.
— Това е невероятна история.
— Хари тръгнал с последната група, повече от четири години след първия полет. Твърди се, че казал пред медиите, че там, където отиват, дори Бог няма да може да ги намери.
Сервитьорът допълни чашите ни.
— И наистина никой не ги е намерил — вметнах аз и поклатих глава.
— Не, доколкото ни е известно.
Алекс е доста сдържан. Ако избухне пожар, той просто ще отбележи, че е разумно да се отправим към вратата. Затова вестта, че чашата е свързана с известен кораб и неразкрита мистерия, не го накара да затанцува от радост. Но видях проблясък на задоволство в очите му.
Извика Джейкъб и той отговори с няколко тона от Осмата на Перигрин. Величествените акорди, на фона на които обикновено се появяват героичните фигури в симулациите. Алекс му каза да престане да се занася.
— С какво мога да ви услужа? — попита Джейкъб, докарвайки най-дълбокия възможен баритон.
Алекс сбърчи вежди и поде.
— Искаме да знаем дали някакви артефакти от двата кораба на марголианците, „Откривател“ и „Бремерхевън“, са излизали на пазара.
— Ще са доста стари — отговори Джейкъб. — Трябва ми известно време.
Поговорихме си още малко и той се зае със задачата си.
После съобщи:
— Не виждам нищо, свързано с тези кораби. Има шест проверени предмета, свързани със самите марголианци. И редица подозрителни вещи.
— Назови ги, ако обичаш. Проверените.
— Комуникационна система от някакъв вид. Химикалка с гравирано име: Джейс Тао-Ки. Тао-Ки е бил влиятелен член на групата и е допринесъл значително за консолидацията й. Има също паметна плоча за стена с написана от обществена организация възхвала на марголианците. Игла за вратовръзка с техния символ — факла. Портрет на самия Хари Уилямс. И екземпляр от „Походът на славата“, подписан от авторката — Кей Уалис. Творбата е свидетелство за това как са организирали мисията си. Подписът е избелял, но може да се види на ултравиолетова светлина. И шестте предмета са оставени от марголианците преди заминаването им.
— Коя е Кей Уалис?
— Една от основателките на организацията. И една от основните й защитнички, когато хората започнали да им се присмиват. Записите са неясни, но, изглежда, е умряла преди последните полети. Така и не напуснала Земята. — Млъкна, вероятно в очакване на коментар. Но такъв нямаше. — Уалис е изложила техните възражения срещу различни политически действия на правителството в „Походът на славата“. В основни линии тези хора се тревожели, че всяко поколение е подложено на различни идеологии, които, веднъж насадени, е трудно да се изкоренят, затормозяват независимото мислене и водят до подклаждане на омраза. Казва го в прав текст — поставете религиозните групи под контрол; управлявайте корпоративните организации; признайте, че несъгласието е здравословно; осигурете равни условия за всички.