Ако американското общество — това е било в Америка, нали така? — Да, ако американското общество е било толкова потисническо, как тогава са издали книгата?
— Публикувана е в Китай — отговори Джейкъб, — една от последните крепости на демокрацията на планетата.
— Марголианците не са били наистина възпрепятствани — отбелязах.
Алекс присви очи и рече:
— Имали са ресурси. Но ако нямаш свобода на действие, възпрепятстван е точната дума. — Записа си нещо в бележника. — Да поговорим за артефактите.
Поиска списък с цените при последните продажби на марголиански артефакти. Джейкъб докладва, че две от седемте са били тайни. Другите четири се показаха. Алекс въздъхна:
— Не е зле.
Наистина. Химикалката на Тао-Ки беше продадена за сума, надвишаваща приходите ми за няколко години. А аз получавах добри пари. Другите бяха още по-скъпи.
Алекс потри ръце.
— Добре. Тя трябва да си извади документи за собственост, преди да предприемем официални действия.
Говореше за Ейми, разбира се.
— Ще се погрижиш ли за това? — попитах.
Тук имаше нужда от преговори, а това беше неговата специалност.
— Свържи се с нея и разбери дали е склонна да се видим в „Хилсайд“ за по едно питие.
Обадих се на Ейми. Тя реши, че се е случило нещо хубаво, и ме притисна за информация. Обясних й, че все още събираме данни, но Алекс иска да й зададе още няколко въпроса. Не ми повярва, разбира се. Но това нямаше значение. На срещата в „Хилсайд“ Алекс щеше да я предупреди да не споделя добрите вести с никого, докато не се уверим, че никой няма да оспорва правата й върху чашата. Трябваше да го направим, за да се подсигурим, защото ние щяхме да осъществим продажбата.
— Ще бъда там — каза тя.
Алекс беше сложил чашата в сейфа. Аз повиках образа й и се зачудих каква ли е историята й.
Вероятно някой я беше взел като сувенир още преди „Откривател“ да е бил свързан с марголианската миграция. Или може би е била на кораба при първите едно или две пътувания до колонията и е била свалена от него при завръщането му за третата мисия. Не беше много вероятно, но бе възможно. Ако случаят наистина беше такъв и успеехме да го докажем, чашата щеше да стане невероятно ценна. Но беше трудно да се установи подобно нещо.
Когато го споменах, Алекс каза да не се въодушевявам прекалено.
— Пътуването със свръхсветлинна скорост е било голямо достижение през двайсет и седми век — рече той. — Най-вероятно някой е откупил правата върху марката и е произвеждал чаши, униформи и всякакви сувенири за „Откривател“, за да се продават на широката публика.
Английските букви изглеждаха особено екзотични. Маркард беше произнесъл името на кораба и на стандартния език, и на английски, за да ми направи удоволствие. Но призна, че има известна неяснота относно произношението. Нямаше запазени аудиозаписи от онзи период, затова никой не знаеше със сигурност как точно е звучал този език.
„Откривател“. Ударение на третата сричка.
Насочил се надалеч.
Къде бяха отишли?
„Толкова далече, че дори Бог няма да може да ни намери.“
Съществуваха няколко записа за различни аспекти от историята, за миналото на Хари Уилямс, за корените на марголианското движение, нападки от съвременници на марголианците, които ги обвиняваха в елитарност, за възможното им местонахождение и накрая теории за изчезването им. Бяха направили точно това, което бяха заявили. Бяха отишли толкова далече, та дори сега, хиляди години по-късно, избраният от тях свят оставаше неизвестен.
Общото становище беше, че нещо се е объркало и колонията е загинала. Някои мислеха, че Марголия може би е избягнала различните размествания в социалните пластове, от които цивилизациите често страдат, и е стигнала толкова напред в развитието си, че няма желание да общува с нас. Според мен общото становище беше по-близо до истината.
Марголия беше обект на няколко симулации. Джейкъб ми показа една. Наричаше се „Нашественик“ и беше произведена преди по-малко от година. В нея героят откриваше, че марголианците са се завърнали тихомълком в Конфедерацията. Те са много развити, движат се незабелязано между нас и в действителност контролират правителството. Смятат обикновените хора за низши и планират преврат. Когато героят се опитва да предупреди властите, приятелката му изчезва, започват да умират хора и следват множество преследвания из тъмни улички и из пустите коридори на изоставена космическа станция. След масова стрелба на финала младата дама е спасена, добрите хора от Конфедерацията — също.