Изтриванията на съзнанието невинаги са пълни и необратими — възрази Алекс.
— И това няма да ти позволят.
— Знам. Вече се поинтересувах.
— И какво ти казаха?
— Не мина по официалните канали.
Бях учудена, че е обмислял да стигне толкова далеч. Ако старият Плотски се беше обзавел с нов живот и ново име, значи имаше и пълен набор от фалшиви спомени и придобити привички, които идваха с тях. Щеше да е добър гражданин. Ако тази стена се разрушеше, кой знае какво щеше да се случи.
Алекс не се впечатли от неодобрението ми.
— Говорим за предмети с огромна стойност, Чейс. Пък и не мога да кажа, че храня кой знае каква симпатия към него. Ако беше свестен човек, нямаше да се налага да му изтриват съзнанието, пък и винаги могат да го направят отново.
— Значи приемаме, че е откраднал чашата?
— А ти да не мислиш, че е бил просто изтънчен колекционер?
Взломаджийската кариера на Плотски-старши беше завършила преди почти двайсет години, през 1412, когато беше осъден за трети път, по седемнайсет обвинения. Тогава бяха наложили изтриването. Беше арестуван за първи път през 1389. Уликите сочеха, че е бил доста активен в избраната от него професия в промеждутъка от двайсет и три години.
— И как точно ни помага това? — попитах.
— Ще се опитаме да разберем от коя кражба е дошла чашата.
— И как? Има ли полицейски доклади?
— Да. За всички неразкрити кражби в зоната на действие на Плотски. Но не можем да ги получим директно. Поверителни са.
— Значи трябва да прегледаме медиите.
— Точно така.
— Няма смисъл. Той я е взел, защото е привлякла вниманието му. Очевидно не е осъзнал стойността й, иначе нямаше да стои на лавицата през всички тези години. Ако някой беше докладвал за кражба на чаша, стара девет хиляди години, Плотски щеше да разбере какво притежава.
— Логично.
— Не ми се иска да го изтъквам, но излиза, че сега помагаме да се продаде крадена стока.
— Не го знаем със сигурност, Чейс. Това са само догадки.
— Да бе. В семейство на крадци изневиделица единият развива слабост към антики.
Алекс изглеждаше неспокоен, дори уплашен. Бурята се засилваше.
След малко рече:
— Да го направим. Ще вложим няколко параметъра в Джейкъб и ще го оставим да прегледа новините от този период. Дори и да не успеем, не губим нищо.
Всъщност не беше толкова невероятно, колкото звучеше. Обирите с взлом не са често явление. Повечето хора имат високотехнологични системи за сигурност. Криминалното поведение само по себе си е необичайно. Живеем в златна епоха, макар че се съмнявам дали повечето хора си дават сметка за това.
Замислих се за марголианците и какъв ли е бил светът, принудил пет хиляди души да напуснат родния си дом, да скочат на „Откривател“ и „Бремерхевън“ и да се отправят към неизвестното. Какво ли е било да живееш в двайсет и седми век? Широко разпространена престъпност. Политическо потисничество. Екологични проблеми. Религиозни безумства. Какво ли не още.
— Джейкъб — нареди Алекс, — провери новините, свързани с кражби с взлом в региона на Андикуар от хиляда триста осемдесет и девета до хиляда четиристотин и дванайсета година. Търси всякакви връзки с „Откривател“ или чаша на възраст девет хиляди години.
— Започвам търсенето — обяви изкуственият интелект.
Алекс седеше в големия, мек, ръчно изработен диван срещу бюрото. Носеше обикновен сив пуловер и изглеждаше умислен. Вдигна една книга, отвори я, сетне я затвори, отиде до прозореца и погледна навън към снежната буря.
— Мога да ти се обадя, когато приключи — предложих.
Щеше да е добре да се качи в кабинета си на горния етаж.
— Всичко е наред — отвърна той.
Десет минути по-късно Джейкъб съобщи:
— Няма намерени съответствия.
— Добре. — Алекс затвори очи. — Опитай с всякакви кражби на антикварни предмети.
Светлините на Джейкъб се запалиха и електронното жужене в стените се усили.
Аз преглеждах последните предмети, пуснати на пазара, като търсех такива, които можеха да заинтригуват клиентите ни. Някой беше намерил ръчно изработен часовник на възраст осемдесет години. Никой от клиентите ни нямаше да се трогне, но на мен ми хареса как изглежда. Нямаше да е скъп, а щеше да придаде на дневната ми малко престиж. Чудех се дали да го купя, когато Джейкъб докладва, че отново не е намерил нищо.
— Добре. — Алекс потъна в дивана и скръсти ръце. — Тогава да проверим кражбите от домове, чиито обитатели вероятно са притежавали антики.
— Как ще го направим?
Той отвори бележника си и каза:
— Джейкъб, ще ни свържеш ли с инспектор Редфийлд?