Докладвах и двата разговора на Алекс.
— Добре — каза той. — Бележим напредък.
Потри ръце и ме похвали, че съм се справила блестящо.
Не схванах защо.
— В какъв смисъл? — попитах. — Единственото, което направихме, е да навредим на интересите на клиента си.
— Ще намерим начин да й се реваншираме.
— И как по-точно?
— Ще й купим хубав подарък за рождения ден. Ще й дадем възможност да участва в издирването на голяма находка и ако намерим нещо, тя ще получи щедър дял.
— Не мисля, че е от хората, които оставят парите да се изнижат и се задоволяват с потенциални възможности.
— Знам. — Пое си дълбоко дъх. — Оплескахме тази част, признавам.
— Ние?
— Добре де, аз. Виж, Чейс, направихме, каквото трябваше.
— Можехме просто да пуснем стоката на пазара, да вземем комисионата си и да направим жената щастлива. Сега, ако имаме късмет, ще трябва да се задоволим с някаква награда. А и не ми харесва как се развиват нещата за Ейми.
— Знам. — Изглеждаше нещастен. — Но госпожа Кейбъл изглежда щедра. Ако нищо не излезе от проучването ни, сигурен съм, че ще ни компенсира за неприятностите.
— Как не.
— Чейс, носим и морална отговорност. Не продаваме крадени предмети.
— Иска ми се да не съм тук, когато обясняваш това на Ейми.
7
Къде отидоха? В гората или покрай реката? Обратно в морето или отвъд луната?
Австралийска детска приказка, двайсет и трети век по земния календар
Обсъдихме дали да не поканим Ейми в „Хилсайд“, но и двамата се опасявахме, че може да направи сцена. Беше по-добре да се разберем в офиса.
Ще кажа само едно за нея: не беше глупава. Още щом влезе, разбра, че новините са лоши.
— Какво? — Насочи се веднага към Алекс, като забрави обичайните поздрави и не ми обърна никакво внимание.
Алекс й посочи дивана и седна зад бюрото. Дали би искала нещо за пиене? Не, благодаря.
— Започва да става ясно — поде той, — че чашата е била открадната.
Ноздрите й потрепериха.
— Това е лудост. Хап ми я даде. Беше дар за помиряване, когато го хванах да ми изневерява. Скапана чаша.
Май не беше съвсем същата история, която ни бе разказала отначало.
— Странно — рече Алекс. — Обикновено човек подарява цветя или бонбони в такива случаи.
— Ами… Е, Хап не е като другите мъже. Точно от тази чаша пиех, когато ходех при него, а той не смяташе за редно човек да се отказва от навиците си.
— Пила си от нея? — попита изумено Алекс.
— Да. Има ли проблем?
— Не. — Алекс ми хвърли бърз поглед. — Никакъв.
Настъпи неловка тишина.
— Не съм я откраднала — повтори Ейми. — Помолих ви да не се свързвате с него. Той ли твърди това? Лъже.
Накрая погледна към мен.
— Типично за него. Сега, когато знае, че чашата струва нещо, си я иска обратно.
— Хап не знае нищо — каза Алекс меко. — Не той е проблемът.
— Кой тогава? — попита Ейми.
— Има доста голяма вероятност Хап да не я е притежавал законно.
— Искате да кажете, че я е откраднал? Това ли искате да кажете?
— Не той, а баща му.
Бузите й пламнаха.
— Може би ще е най-добре да ми я върнете и да забравим всичко.
— Можем да го направим, ако желаете. Но истинският й собственик вече знае къде е. Предполагам, че ще предприеме съответните действия.
— Благодаря. Много ми помогнахте, господин Бенедикт. А сега ви моля да ми дадете чашата.
Тонът на Алекс не се промени.
— За да я получи обратно обаче, другата страна трябва да удостовери собствеността си. Не знам дали може да го направи.
Ейми се втренчи в него.
— Моля ви, дайте ми чашата.
Той въздъхна.
— Както желаете. Но това е грешка.
Извини се и излезе от офиса. Ейми стоеше като глътнала бастун.
— Може би ще успеем да уредим награда за откриването й — подхвърлих.
Тя закима яростно.
— Наистина нямахме избор — продължих. Малко преувеличавах, но все пак имаше известна доза истина.
Ейми беше на ръба да заплаче.
— Просто ме оставете на мира.
Алекс се върна с чашата, показа й я и я сложи в контейнер.
— Не би искала нещо да й се случи, нали, Ейми?
— Ще се погрижа за нея. Не се безпокойте. — Изправи се и Алекс й отвори вратата, — Предполагам, че ще ти се обадят от полицията.
— Така ли? — отвърна тя. — Защо ли не съм изненадана?
— Не ми харесва това — казах, когато жената си отиде.
— Законът е такъв, Чейс. Стават такива неща.