— Нямаше да се случи, ако не си бяхме врели носовете.
Пое си дълбоко дъх и каза:
— Нашият етичен кодекс изисква да проучим всичко, което изглежда съмнително. Ако започнем да предлагаме крадени стоки, ставаме уязвими. Да, предположим, че бяхме продали чашата на някого, а след това се появеше госпожа Кейбъл.
— Тя никога нямаше да разбере.
— Продажбата щеше да се проведе на открития пазар, Чейс. Можеше да разбере.
Той наля две чаши кафе и ми предложи едната.
— Ето защо правим нещата по правилника. — Тонът му показваше, че темата е приключена. — Прегледах разговора с Делия Кейбъл.
— И?
— Направих малко проучване за родителите й. Знаеш ли с какво са си изкарвали прехраната, след като са напуснали Службата за проучвания?
— Нямам идея.
— С нищо. Маргарет е получила наследство, което им осигурило охолен живот.
— Трябва да е било значително, щом са си позволявали, ски ваканции и полети до нищото.
— Очевидно. Получила го е в началото на брака. Могли са да правят каквото си поискат. Оставили са доста добра сума на Делия.
— Добре, това води ли ни до нещо важно?
— Може би. Какъв е наемът на междузвезден кораб?
— Много висок.
— Пътували са непрекъснато. Няма запис да са спирали някъде. Извършили са доста полети според Делия, но тя не може да си спомни да е слизала от кораба. Разполагаме единствено със спомен за някаква станция. Това не ти ли се струва странно?
— Хората, работещи за Службата за проучвания, обикновено не слизат от кораба.
— Но те не са работили вече там. Станало е, след като са напуснали организацията. Знаеше ли, че са им оставали само шест години, за да се пенсионират от програмата? Според теб защо са се оттеглили толкова рано?
— Е, имали са малка дъщеря. Може би животът в Службата за проучвания не е бил подходящ за млади родители.
Алекс се замисли, накрая заключи:
— Може би си права. Но тогава са започнали да летят самостоятелно.
— Знам.
— Къде ли са ходели?
— Нямам представа.
— Може би не е лошо да притиснем още малко Делия.
— Била е дете, Алекс. Сигурно не си спомня много. Може да са правили туристически обиколки.
— Чейс, това е било преди повече от трийсет години, преди откриването на квантовите двигатели. Би ли пътувала няколко седмици в затворена кабина с шестгодишно дете, ако не ти се налага?
— Всъщност присъствието на шестгодишно дете може да е забавно.
Той продължи, сякаш не ме чу:
— Не са минали и шест месеца от напускането им на Службата за проучвания, а вече са предприемали нови полети. Със собствени пари.
— Добре, признавам, че не виждам смисъл. Но къде ни отвежда това?
Той се загледа в някаква точка зад лявото ми рамо.
— Било е нещо повече от туристически обиколки. Мисля, че са открили нещо. При някоя от мисиите за Службата. Искали са да се възползват от него сами, затова не са го оповестили. Напуснали са по-рано и са се върнали на мястото.
— Нали не смяташ, че са открили Марголия?
— Не. Но предполагам, че са я търсили. Затова са направили няколко полета.
— Божичко, Алекс. Това ще е откритието на века!
— На всички времена, мила моя. Отговори ми на един въпрос.
— Стига да мога.
— Когато работеше с изследователите от Службата за проучвания, кой определяше къде ще се проведе мисията?
— Доколкото ми е известно, изследователят е натоварен с тази отговорност. Ако са повече от един, старшият решава. Във всички случаи трябва да се представи план на оперативния отдел. В него се посочва областта на проучването, излагат се целите и се вписват специалните причини за полета, освен общото проучване на района. Ако оперативният отдел одобри, мисията се осъществява.
— Могат ли да променят плана по пътя?
— Разбира се. Понякога го правеха. Ако видеха по-интересна звезда, просто се отклонявахме.
— Води ли се дневник?
— Разбира се, изследователят внася копие от него в оперативния отдел в края на мисията.
— Дневникът проверява ли се?
— Какво имаш предвид?
— Как биха могли от Службата по проучванията да се уверят, че изследователю е отишъл там, където е заявил, че е бил?
Странен въпрос.
— Е — отвърнах, — корабът се връща с данни от посетените системи.
— Но изкуственият интелект също поддържа запис, нали?
— Естествено.
— Някой сравнява ли записите с изкуствения интелект?
— Доколкото ми е известно, не. Защо ще го правят? Защо биха смятали, че някой лъже?
— Просто казвам „ако“. Ако човек намери нещо, което не би искал да стане публично достояние, не би го докладвал на Службата за проучвания. Нали така?