— Какво мога да направя за теб, Оли? — попитах.
— Надявах се да поговоря с Алекс.
— Тук съм — обади се Алекс и влезе в стаята — Какво си намислил?
— Нищо особено. Нямахме възможност да си поговорим на събора.
Аз още стоях до прозореца. Авиокарът докосна земята и вратата се отвори.
— Честно казано — отвърна Алекс, — стори ми се, че си твърде зает да отблъскваш нападките на някои фанатици.
— Колчевски ли имаш предвид? Да, за съжаление не трябва да го подценяваме. Той продължава да ме тормози.
— Наистина ли? За какво?
— Опитва се да промени законите така, че да ни остави без работа.
— Чувал съм такива приказки и преди.
— Мисля, че този път е сериозен.
— Няма да стигне доникъде — каза Алекс. — Ние с теб задоволяваме желанието на хората да притежават късче от историята.
— Надявам се да си прав. — Образът на Болтън примигна и угасна, самият той излезе от машината, нахлупи бяла подплатена шапка и тръгна бавно по пътеката, като поспря да огледа навъсеното небе. Вдигна яката си, махна ми и продължи към входната врата, която се отвори пред него.
Алекс го покани в офиса, наля му питие и подхвърли:
— Приятелска визита, а?
— Нещо такова. Исках да знаеш за Колчевски. Трябва да направим обединен фронт срещу него.
— Не мисля, че има за какво толкова да се тревожим, но, естествено, те подкрепям.
— За да съм честен, Алекс, има и нещо друго. Точно се прибирах към къщи, когато ме осени идея.
— Така ли?
— Свързана е с теб.
Седнаха около масичката за кафе.
— Как по-точно?
Болтън ме погледна.
— Може би ще е най-добре да говорим на четири очи.
Алекс махна с ръка, сякаш да прогони идеята от стаята.
— Госпожица Колпат е в течение на всички аспекти на операциите ми.
— Много добре — оживи се Болтън. — Трябваше да се досетя.
Похвали виното, каза няколко думи за времето, после поде:
— От доста време сме конкуренти, Алекс. И не виждам как и двамата можем да спечелим от това. Предлагам съюз.
Алекс се намръщи.
— Не мисля, че…
— Изслушай ме. Моля те. — Обърна се към мен. — Господин Бенедикт има талант да открива оригинални културни находища.
Пое си дълбоко дъх и прочисти гърлото си.
— Но „Болтън Брадърс“ притежава ресурсите да се възползва от тази му способност в най-голяма степен. Ако обединим „Рейнбоу Ентерпрайзис“ с ББА, ще имаме доста по-големи финансови възможности. А вие ще получите мрежа от изследователи из цялата Конфедерация. Не са добри като вас, разбира се, но могат да вършат черната работа. Това ще е от полза за всички.
Алекс помълча, после каза:
— Оли, оценявам предложението, но предпочитам да работя сам.
Болтън кимна.
— Не съм изненадан, че мислиш така. Но защо не си дадеш малко време? Премисли предложението. Искам да кажа…
— Не. Благодаря, Оли. Харесва ми да имам собствена организация. А и изглежда нямаш нужда от мен. Справяш се доста добре.
— Не става въпрос за това от какво се нуждая — отвърна той. — Просто би ми харесало да работя с теб. Рамо до рамо с най-добрия в бизнеса. — Отпусна се в стола. — Няма нужда да споменавам, че и за Чейс ще се намери подходящо място.
Алекс се изправи в опит да сложи край на разговора.
— Благодаря ти, но не мога да приема.
— Е, хубаво. Ако промениш мнението си, не се колебай да ме потърсиш.
По настояване на Алекс проверих кои корпорации са давали под наем свръхсветлинни кораби през деветдесетте. Единствената компания от този бранш в Римуей беше „СтарДрайв“. Но по-късно беше фалирала. Открих един от бившите й служители — Шао Ме Тонкин, който сега работеше в дистрибуторска фирма за храна.
Изгубих доста време, докато се свържа с него. Не желаеше да говори с мен, докато не му споменах, че работя върху биографията на Бейкър Стилс — изпълнителния директор на „СтарДрайв“.
Тонкин беше едър мъж. Може би най-огромното човешко същество, което съм виждала. Три пъти по-едър от нормалното. Но не изглеждаше чак тлъст, а як. Имаше угрижено лице и малки очички, които гледаха изпод тежки клепачи. Предшествениците му бяха населявали или свят с ниска гравитация, или орбитална станция. Или може би просто ядеше твърде много. Вероятно щеше да живее по-дълго, ако напуснеше планетата.
Не ме впечатлиха само му великанският ръст и теглото му. Самото му поведение бе някак солидно, тежкарско. Попитах го за „СтарДрайв“.