Около сградите имаше паркове, които през зимата изглеждаха някак опустели и изоставени. Имаше предложение да се сложи купол над целия комплекс, но докато пиша това, то все още се обсъжда от някоя комисия.
Площадката за посетители беше пълна, така че се спуснах над зоната за паркиране на половин километър по-нататък и кацнах. Времето за кратко се беше подобрило и беше почти топло, с прибулено слънце и няколко облака, пъплещи по жълтото небе. Семейства се разхождаха из парка, подминах двама мъже на средна възраст, които играеха на шах на една от пейките. Отпред различих триетажната параболична Трейнор Билдинг, в която се намираха офисите на персонала. От лявата ми страна, сред малка горичка, се намираше Централният анекс, който изглеждаше повече като храм, отколкото като сграда, посветена на научни изследвания. В него се помещаваха музеите и изложбите на Службата за проучвания.
Завих надясно, подминах няколко паметника на стара слава, обиколих Вечния фонтан (който трябваше да символизира идеята, че изследванията никога няма да спрат или може би че вселената ще съществува вечно), изпреварих няколко мъже с вид на бюрократи, които спореха, и се приближих към зданието „Колман“, в което работеха началникът на Службата за проучвания и преките му подчинени.
Изкачих единайсетте стъпала към централния вход. Алекс ми е казвал, че те символизират единайсетте междузвездни кораба, сформирали първоначалния флот на Службата. Осем дорийски колони поддържаха покрива. В другия край на портика по стълбите тичаше дете с червено хвърчило.
Централният вход се отвори към мрачно и неприветливо фоайе, изпълнено с растения, столове и маси. Имаше висок сводест таван и дълга редица прозорци, някои от които истински, а други виртуални. Бяха обрамчени с пищни сребристи завеси. Стените бяха окичени с картини на кораби на Службата за проучвания, минаващи покрай избухващи слънца или спокойни пръстенови системи, и на хора, които слизаха от всъдеходите, вперили дързък поглед в чуждоземни пейзажи. Пътнам пристига на Хелиотроп IV, оповестяваше прикачената табела. Или Джеймс П. Хоскинс се качва на „Старданс“. Това беше място, специално създадено така, че да накара случайния посетител да се почувства незначителен.
Малко по-нататък стоеше Уинди и говореше с някого, когото не познавах. Видя ме и ми махна да изчакам. След малко дойде и попита:
— На приятелско посещение, а?
— Не и този път. Просто трябва да получа разрешение за преглеждането на някои записи.
— Мога ли да ти помогна?
— Разбира се — отвърнах.
— Добре. — Тя се усмихна. — Между другото, успяхте ли да разберете кой е бил крадецът?
— На Гидеон V? Не.
— Проверих оттук. Няколко души са имали достъп до доклада ми.
— Аха.
— Съжалявам. Доста голяма е вероятността нещата да са се объркали именно оттук.
— Е, за в бъдеще ще имаме едно наум.
— Бясна съм — каза тя.
— Забрави.
— Е, не мога да го забравя напълно. Не и щом някой раздава информация, която позволява на разни негодници да кацат на археологически находища. — Възмущението в думите й беше само върхът на айсберга. Господ да е на помощ на крадеца, ако тя го хванеше. — Какво искаше да видиш?
Адам Уескот имаше общо четиринайсет мисии за петнайсет години — от 1377 до 1392 година.
Започнах от последните и се движех назад, като преглеждах всички, на които е бил заедно с Маргарет. Може и да беше прекалено, но не исках да изпусна нищо.
Повечето мисии бяха с обща цел. Избираш група звезди, заснемаш ги, събираш отчетите на сензорите, измерваш всичко наоколо и продължаваш. Адам имаше специален интерес към механиката на звездите от клас G, когато се доближаваха до фазата с изгарянето на хелия. Три от мисиите му, включително и последната, бяха посветени на проучването на този въпрос. Това не означаваше, че не се е вглеждал и в други особености на централното светило и не е изучвал планетарната система. Но хелият беше поводът. Затова и всички звезди от задачите му бяха стари.
Посетих всяка система. Прегледах снимките, разгърнах детайлите за всяко слънце, гравитационната му константа, температурните амплитуди, всички подробности. И, разбира се, видях планетарните семейства. Адам и Маргарет бяха открили четири свята с живот, един при първата си обща мисия, един при третата и два при седмата. Чувах гласовете им — неговият нисък, с тембър на професионален изследовател, винаги спокоен и методичен, а нейният — сдържан и овладян, до голяма степен контрастиращ с властното й излъчване.