Прослушах единия от записите, в който явно бяха решили, че са открили следи от интелигентност в гора, която поразително приличала на град. Бяха запазили професионалния си тон, но усещах вълнението им. После, няколко минути по-късно, осъзнаха, че гледат нещо напълно естествено. Разочарованието им беше очевидно.
Вероятно има някой някъде там. Освен немите. Но просто са твърде много местата, които трябва да се претърсят. Някои експерти смятат, че по времето, когато намерим трети играч, ще сме еволюирали толкова, че ще сме престанали да бъдем хора.
Никъде не се споменаваше катастрофирал кораб или Марголия.
Направих копие на записа. Сега трябваше да намеря информация за процедурите в Службата за проучвания.
Шара Майкълс беше астрофизик и работеше в аналитичния отдел на Службата за проучвания. В задълженията й влизаше да съветва висшето ръководство относно подадените проекти: кои имаше смисъл да бъдат осъществени, кои да се оставят за изчакване и кои да се отхвърлят.
Бяхме съученички, дори я бях запознала с бъдещия й съпруг. С бъдещия й бивш съпруг, както се оказа впоследствие, но все пак си останахме приятелки, макар че през последните години не се виждахме особено често.
Тя беше кралица на красотата в онези дни. Жена, която не бихте искали гаджето ви да вижда. Руса коса, подстригана в неземен стил, морскосини очи и талант за пакости. Всички я обичаха.
Все още изглеждаше добре, но старият рицарски дух беше изчезнал. Беше станала делова, любезна, радваше се да ме види, спомена как трябва да се събираме от време на време. Но се усещаше хладна резервираност, която младата Шара не познаваше.
— Трябваше да се обадиш — каза тя и ми посочи стол, дръпна друг за себе си. — За малко да ме изпуснеш. Точно излизах.
— Не планирах да намина днес, Шара — отвърнах. — Имаш ли няколко минути?
— За теб? Разбира се. За какво става въпрос?
— Алекс ме изпрати по задачи. Бях до архива.
— Значи все още вършиш онзи робски труд?
— Общо взето. — Убихме няколко минути в бъбрене за незначителни неща. После се захванах със случая. — Имам нужда от помощта ти.
Тя наля питиета. Вино от островите.
— Казвай.
— Прегледах стари доклади от мисии. Отпреди четирийсет години.
— Защо? — Веждите й се стрелнаха нагоре. — Какво търсиш?
— В Службата за проучвания са работили Адам и Маргарет Уескот. Възможно е да са открили нещо необичайно на една от мисиите си.
— Хората често откриват необичайни неща по време на мисиите си.
Тя имаше предвид планети със странни орбити или газови гиганти със странен състав, да кажем от въглерод и метан.
Погледнах я над ръба на чашата и казах:
— Не такива неща.
— А какво тогава?
— Артефакт например. Изоставен кораб. Свързан с Марголия.
— С какво?
— Марголия.
Все още имаше хубава усмивка.
— Шегуваш се.
— Шара, една жена ни посети преди седмица, носеше чаша, която, по всичко личи, е от „Откривател“.
Тя се намръщи, а аз започнах да обяснявам.
Накрая ми се стори развеселена. Може би и разочарована, че съм стигнала до такова глупаво заключение.
— Чейс — каза тя, — всеки може да произведе чаша.
— На девет хиляди години е, съкровище. — Очите й се разшириха. — Успяхме да я проследим до семейство Уескот. Била е взета от дома им някъде към деветдесета година. От взломаджия.
— Но не знаеш откъде я имат Уескот?
— Не.
— Най-вероятно са я купили отнякъде. Имаш ли причина да подозираш, че наистина идва от кораба? Или от — не успя да потисне усмивката си — Марголия.
— Възможно е.
— Но не особено вероятно.
Кабинетът й беше на третия етаж. Стените бяха украсени със снимки на сблъскващи се звезди. Това беше нейната специалност. Беше защитила докторската си степен върху междузвездни колизии. Твърдеше, че била силно разочарована, задето се присъединила към астрофизиците твърде късно, за да види сблъсъка между Делта Карпис и звездата джудже преди шейсет години.
Един образ беше особено удивителен — компютърна графика, изобразяваща гледана отгоре жълта звезда, която беше на път да се сблъска с някаква бяла маса. Джудже, най-вероятно.
— Колко често се случват тези неща? — попитах.
— Колизиите ли? Във всеки момент това се случва някъде. Дори сега. Някъде в наблюдаемата вселена.
— Е, наблюдаемата вселена е доста голяма.