— Просто се опитвах да отговоря на въпроса ти.
— И все пак ще има доста останки — изтъкнах. — Всъщност чувала съм само за една такава катастрофа в живота си.
— Случаят „Поларис“?
— Да.
Тя се усмихна отново, за да ми покаже колко съм неинформирана.
— Сблъсъци има през цялото време, Чейс. Не виждаме много тук, защото при нас звездите са доста разпръснати. И слава Богу. Звездите никога не се приближават една към друга, но се приближават към някой от куповете…
Тя спря и се замисли как да ми го обясни по-ясно.
— Ако опишеш сфера около слънцето, с радиус от един парсек, знаеш ли колко звезди ще попаднат вътре?
— Нула — отговорих аз. — Няма нито една наблизо.
Всъщност най-близката звезда беше Формега Ти, на шест светлинни години разстояние.
— Точно така. Но ако отидеш в някой от куповете, да речем Колизоид, ще откриеш няколко милиона звезди, скупчени в същата сфера.
— Шегуваш се.
— Не се шегувам, Чейс. Те се сблъскват непрекъснато.
Опитах се да си го представя. Зачудих се как ли изглежда нощното небе на подобно място. Вероятно никога не ставаше тъмно.
— Имам въпрос — казах.
Тя оправи паднал кичур и го приглади назад.
— Така си и мислех.
— Ако искам да осъществя мисия, идвам при теб с план. Ти го поглеждаш и ако всичко е наред, го одобряваш, даваш ми кораб и пилот и аз потеглям. Нали така?
— Малко по-сложно е, но по същество е горе-долу така.
— Добре. В този план трябва да посоча коя звездна система искам да разгледам, нали? Също и план на полета, и специалните причини за мисията, ако има такива. Така ли е?
— Да.
— Изпълнявала съм подготвителни мисии и знам, че е имало последващи полети, със специалисти.
Тя кимна.
— Колко често? Ако се върна от мисия, при която съм посетила, да кажем, десетина системи, каква е вероятността някой друг да ги обиколи повторно?
— Обикновено поне при половината ще има повторни полети.
— Наистина ли? Толкова много?
— О, да. Разбира се.
— Значи, ако открия нещо, което не искам да се разчува…
— Вероятно ще предпочетеш да не споменаваш системата в доклада на мисията и ще я замениш с друга.
— Но ако го направя, вие ще забележите, нали?
Шара изглеждаше притеснена.
— Съмнявам се. Не знам как са процедирали преди трийсет или четирийсет години, но не виждам причина да се сравняват докладите с първоначално предложения план. Никой няма мотив да лъже и доколкото ми е известно, никога не е възниквал проблем.
— Предложенията за проучване от онова време още ли се пазят?
— Не ми се вярва.
— Ще провериш ли заради мен?
— Изчакай секунда.
Тя постави въпроса на изкуствения интелект и двете чухме отговора:
— Предложенията се пазят три години, преди да бъдат унищожени.
— Излиза, че ги държим по-дълго, отколкото смятах — каза тя. — Значи твърдиш, че семейство Уескот са намерили „Откривател“ и са фалшифицирали доклада?
— Възможно е.
— Защо биха го направили? Щяха да получат пълно признание.
— Но ако са се натъкнали на „Откривател“, дали е възможно и Марголия да е била нейде наблизо? Какво щеше да направи Службата за проучвания, ако бяха оповестили откритието си?
Шара се замисли и въздъхна.
— Точно така — рекох. — Щяхте да изпратите малък флот да търси Марголия. Така че голямото откритие вероятно щеше да бъде направено от някой друг.
— Предполагам.
— Затова не са го включили в доклада, Шара. Искали са да бъдат откривателите на Марголия. Най-голямото откритие на нашето време. Затова е трябвало да си замълчат за „Откривател“. Но корабният изкуствен интелект е записал къде наистина е протекла мисията.
— Да.
— Така че е трябвало да се подправи и неговият запис.
— Да.
— Според моя опит не е особено трудно да се направи.
— Аз не мисля така, но съм сигурна, че Маргарет Уескот е знаела как да го направи. Но наказанията са сериозни, ако те хванат.
— Но не е било вероятно да ги хванат.
— Така изглежда.
— Можем ли да получим достъп до изкуствения интелект на техните мисии?
— Не — отговори Шара. — Изтриват записите периодично. През няколко години. Не съм сигурна на колко точно, но доста по-малко от трийсет.
— Какво научи? — попита Алекс, когато се обадих на следващата сутрин.
— Не много — отвърнах.
Обясних му по-подробно и той каза, че бездруго не е очаквал кой знае какво.
— Алекс, може би оставяме на ентусиазма си да ни подведе.
— Може би. Не знам. Имам въпрос.
— Казвай.