— Знаем кои системи са изследвали. Или поне кои твърдят, че са изследвали.
— Точно така.
— Знаем ли в какъв ред са ги посещавали при всеки полет?
Погледнах записите и поклатих глава.
— Не.
— Трябва да разберем.
— Защо? Какво значение има?
— Хубаво е да имаме пълна картина на станалото. — Прокара ръка по слепоочието си. — Между другото Фен ми каза, че са открили още записи за кражби с взлом. Семейство Уескот е между ограбените. И докладът е включвал чашата.
— Значи Ейми ще трябва да я предаде.
— Опасявам се, че да. Не това ни показва, че Уескот са знаели колко е ценна.
— Но това все още не ни води доникъде.
— Може би не. — Изглеждаше неуверен.
— Какво има? — попитах.
— Ейми ми се обади. Говорила е с Хап.
— Казала му е какво става?
— Да. Мисля, че за нея е било нещо като малко отмъщение. Да му каже колко струва чашата, за да се изяде от яд.
— И?
— Той се ядосал, започнал да сипе заплахи. Срещу нея и срещу нас.
— Срещу нас? Тя му е казала, че и ние участваме?
— Само като име. Съмнява ме, че има за какво да се тревожим, но исках да знаеш. Дръж охранителните си системи включени.
Следващият ден ми се падаше почивен, но все още не бях готова да се откажа от Марголия. Закусих рано и седнах да гледам „Убежището“, стар, правен преди трийсет години филм за изгубена колония.
Беше едно от приключенията на Скай Джордан — много популярни по онова време. Ролята на Скай в целия сериал се изпълняваше от Джейсън Холкъмб, който според мен е най-сексапилният актьор. В този филм корабът му се приближи твърде близо до чуждоземно устройство, което изсмукваше енергия, и беше спасен от Солена, красива марголианка.
Играеше я популярна в онзи период актриса. Но аз я изтеглих, сложих се на нейно място и се нагласих да наблюдавам действието.
Солена превързва ранения герой, измъква го от мъртвия кораб и като използва силов щит, който препятства изсмукването на енергията, се отправя към дома.
Марголия е свят от блестящи градове и невъзможна архитектура. Гражданите й се наслаждават на пълно безгрижие. (Как го понасят не се обяснява.) Мястото изглежда прекрасно. Планините са по-високи, горите позелени, океаните по-обширни от тези на Римуей. Има слънца-близнаци, които сякаш се движат заедно по небето, три или четири луни и множество пръстени.
Ако семейство Уескот бяха открили нещо подобно, много ми се искаше да го видя.
Но тази Марголия е под заплахата на бейлоксите — орда злонамерени извънземни. Всъщност те са поставили изсмукващото енергия устройство. Появяват се с пълен набор от гущерски муцуни, гадни пипала и злобни червени очи, които блестят, когато светлините угаснат. Какво еволюционно предимство придобиват от тези си особености, не мога да си представя. Но изглеждаха грозни и отблъскващи като повечето от чудовищата, създадени със специални ефекти.
Въпреки напредналата си технология марголианците са забравили как да се защитават. Нямат бойни кораби, нито познанията как да ги строят. Не са обучени да водят война. (В някакъв момент очевидно са решили, че въоръжените сили нямат място в просветеното им общество.) И като капак на всичко те се противопоставят на убийството.
Освен това се появява Тангус Кор, приятел на Солена. Той започва да ревнува от Скай и заговорничи срещу него.
Солена разгадава намеренията му и застава на страната на героя, който междувременно дава, инженерни съвети на марголианците. Извънземните скоро ще ги нападнат и те се опитват да изградят бързо защита. Разглеждат новия кораб на Скай, който е кръстен „Боен орел“. Малък е, но, разбира се, има доста впечатляващи способности.
Междувременно Солена се влюбва в Скай и го отвежда в спалнята си. Случва се в нощта преди сблъсъка с враговете. Скай може и да не се върне, вероятно няма да се върне. Той се опитва да я предпази, но тя не иска да го слуша. Накрая, със сълзи на очи, тя разкопчава блузата си, разтваря я широко и му дава избор:
— Ако ме искаш, обещай ми, че ще ме вземеш утре с теб.
Е, какво да направи той?
Мога да си призная, че любимата ми част от тези симулации е да гледам как главният герой ме награбва. Знам, че жените обикновено отричат това, особено когато в стаята има мъже, но нищо друго не ми харесва така, както да гледам как Джейсън Холкъмб ме омайва с чара си.
Нещата малко се объркват, когато се оказва, че Тангус, кой знае защо, е в съюз с бейлоксите. Той почти разрушава новосъздадения флот, но след отчаяна престрелка и ръкопашен бой със Скай корабите излитат успешно.
Това, което публиката знае, за разлика от марголианците, е, че бейлоксите могат да се телепортират на къси разстояния. В разгара на битката те се появяват на мостика на „Боен орел“.