Франк ни показа каютите и попита дали, след като се настаним, ще се върнем в общата зала. В седем часа. И добави: „Много ви благодаря“.
Подредих вещите си. Четири дни до Ксиала. После още четири дни до Боркарат, който беше в средата на пространството на немите. (Странен аспект на квантовото пътуване е, че всяка дестинация, достигана с един скок, се оказва на три или четири дни разстояние. В зависимост от това колко далече си от мястото, когато излезеш от скока.) Започнах да се чудя дали да не си потърся други възможности за кариера.
Когато се върнахме при Франк, той поговори няколко минути за процедурите, графикът за хранене, използването на местата за миене и тъй нататък. После ни заяви, че капитанът иска да ни се представи.
Вратата към мостика се отвори и първият ням, който виждах на живо, влезе в стаята. Кожата му бе осеяна със сиви петна, имаше вдълбани под високите вежди очи, ръцете му бяха твърде дълги за тялото и общото му излъчване бе на същество, което има нужда от повече слънце. Носеше униформа, подобна на тази на Франк.
Очаквах да усетя пропълзяването на страха, съчетан с усещането, че ровят в мислите ми. Но нищо подобно не се случи. Не бих искала да срещна капитана на Бридж. Стрийт през нощта, но не защото имаше страховита външност. (Изглеждаше мъжки, но не даваше вид, че е готов да ме опита с ордьоврите си.) По-скоро в него имаше нещо отблъскващо, като у паяците например. И въпреки това определено не приличаше на буболечка. Мисля, че отвращението произтичаше от факта, че кожата му лъщеше.
— Добър вечер, дами и господа — каза той с помощта на гласова кутия. — Аз съм капитан Джапур. С Франк се радваме да ви посрещнем на борда на „Дипонга“. Или, както Франк и хората от станцията настояват да го наричат, „Дипси-Дудъл“.
Произношението не беше съвсем точно. Звучеше по-скоро като „Далдъл“.
— Надяваме се полетът да е приятен за вас и не се колебайте да ни кажете, ако можем да ви услужим с нещо.
Той кимна на Франк и Франк се усмихна.
Всеки косъм по мен се изправи. И си помислих: „Той знае точно какво чувствам. Усеща отвращението ми.“ И сякаш да потвърди най-лошите ми страхове, капитанът ме погледна и кимна. Не беше точно човешко кимване, по-скоро наведе сковано глава. Но разбрах жеста. Поздравяваше ме. Разбираше реакцията ми, но не беше обиден.
Това беше хубаво. Но какво щеше да стане, когато се окажех сред обикновените неми по улиците?
В какво се бях забъркала?
Призля ми от притеснение. Капитан Джапур се приближи и погледите ни се срещнаха, неговият — червен и спокоен, а моят… е, аз се чувствах като уловена от очите му. В този миг, докато плувах срещу течението и си мислех: „Не, не можеш да ме разчетеш“, устните му се изкривиха в опит да се усмихне.
— Всичко е наред, госпожице Колпат — каза ми той. — Всеки минава през това в началото.
Това беше единственият път, в който видях зъбите му.
По време на полета капитанът стоеше само на мостика или в каютата си, която бе в зоната зад мостика и беше недостъпна за пътниците. Моите спътници обясниха, че ашиюрите — никой не ги наричаше неми — на борда долавят интуитивната ни реакция и я разбират, тъй като в действителност те също изпитват такава и се стараят да се преборят с нея. Те също се отвращаваха от нас и благоразумно се опитваха да разредят срещите.
Франк обясни, че няма много ашиюрски пътници по същата причина. Полетите бяха винаги резервирани или за единия, или за другия вид. Попитах го дали това се отнася и за него. Дали е имал полети с извънземни пътници?
— Не — отговори ми. — Против правилата е.
Бяхме летели дванайсет часа, когато направихме скока. На една от пътничките й прилоша, но й мина скоро след завършването на прехода. Франк ни информира, че ще пристигнем в Ксиала шестнайсет часа преди предвиденото. Това означаваше, че щях да остана деветнайсет часа на станцията, преди следващия полет.
— Прегледах списъка с пътниците — обясни ми Франк. — Ще пътувате на „Комар“ и ще сте единственият човешки пътник.
— Няма значение — отвърнах. Предполагах, че може да се случи нещо подобно.
— Пътували ли сте преди в Единението? — Това беше най-близкото съответствие в стандартния език на думата, с която немите наричаха тяхната част от Ръката на Орион. Тук трябва да добавя, че те имат по-свободни политически организации от човешките светове. Има централен съвет, но той е изцяло съвещателен орган. Няма изпълнителна власт. Световете и групите от светове действат независимо. От друга страна, научихме по трудния начин колко бързо и ефективно могат да се обединят под обща кауза.