— Не — отвърнах. — Това ще е първото ми пътуване.
Даде ми да разбера, че не одобрява подобна авантюра.
— Трябваше да има някого с вас.
Свих рамене.
— Никой не беше свободен. Защо? Опасно ли е?
— О, не — успокои ме той. — Нищо подобно. Но доста време няма да виждате човешко лице.
— Няма да ми е за първи път да съм сама.
— Няма да сте сама. Ще имате компания. — Разпери ръце, за да покаже, че това няма как да се избегне. — Но не оставайте с погрешни впечатления. Ще видите, че спътниците ви ще са готови да ви помогнат, ако имате нужда.
След кратко колебание продължи:
— Мога ли да попитам накъде сте се запътили? Ще продължите ли след Боркарат?
— Не.
— Кога ще се върнете?
— Веднага щом приключа с работата си.
Кимна и рече:
— Добре. Сигурен съм, че ще се справите.
Първата нощ изобщо не спах. Никой не спа. Веселихме се и си прекарахме добре. Когато всички се понапихме, капитанът се появи, ала атмосферата не се промени.
Когато накрая се прибрах в кабината си, бях в невероятно добро настроение. Не бях мислила много за капитан Джапур последните няколко часа, но когато угасих светлините и се мушнах под одеялото, започнах да се чудя какъв ли е обхватът на способността на немите. (Мисли за „ашиюри“, казах си.) Каютата ми беше на поне трийсет метра от мостика и личната кабина на капитана. Пък и сигурно беше заспал. Но ако не беше, дали можеше да улови мислите ми в този момент? Дали съзнанието ми беше изложено на показ?
На сутринта попитах Франк. Зависело от индивида, каза той.
Някои могат да те разчетат през няколко стаи. Макар че с хората им е по-трудно, отколкото с другите ашиюри.
И дали тази способност беше пасивна? Или имаше и активна компонента? Дали просто четяха умовете? Или можеха да инжектират мисли в тях?
Петима закусвахме в общата зала, когато Франк зададе този въпрос на Джо Клемор. Джо беше около седемдесетте, сив и дребен и бих решила, че е интроверт, но изобщо не можех да проумея как интроверт ще се отправи към страната на немите. Да кажем сдържан. И добряк. Той запази чувството си за хумор през цялото пътуване. Шегуваше се със себе си.
— Нямам нищо за криене — отвърна, — за безкрайно съжаление.
— Това е бил сериозен философски въпрос за тях по някое време — продължи той след известно мълчание. — Точно като въпроса, който някога ни е мъчил: дали очите изпускат някакъв вид лъчи, които ни позволяват да виждаме. Или дали външният свят угасява лъчите. Също като очите ни, ашиюрите са приемници. Те улавят това, което се изпрати към тях. И не само мисли. Получават образи, емоции, всичко, което плава на съзнателно ниво. — За миг като че ли му стана неловко. — „Плава“ може би не е точната дума.
— А коя е точната? — попита Мери Дипалма, сценичен магьосник от Лондон.
— Нещо като неовладян вихър. Те ще ви кажат, че човешката душа е хаотична.
Чудесно. Ако това наистина бе така, нищо чудно, че ни смятаха за идиоти.
— На съзнателно ниво — намесих се. — Но не и на подсъзнателно, нали?
— Казват, че не — каза Джо и отпусна глава на облегалката на стола. — Между другото не бяха решили проблема за предаването и приемането, преди да срещнат нас.
— Наистина ли?
— Как е станало това?
— Разбрали са много от мислите, мярнали се в ума ни, макар че голяма част е била замъглена от езиковия проблем. Но когато на свой ред се опитали да излъчат нещо, предполагам, че просто сме ги гледали тъпо.
Някой, не си спомням кой, попита дали могат да разчитат и мислите на животните?
Джо кимна.
— На по-висшите същества до определена степен.
— А болката? — попита Мери Дипалма.
— О, да. Абсолютно.
— Това трябва да е проблем за тях.
Франк пое дълбоко дъх.
— Какво е предимството им за оцеляване? — попита той. — Предполагам, че същество, връхлитано от болка от околните, няма да издържи дълго.
Джо се замисли и каза:
— Еволюцията върви по две линии. Едната е индивидуално обусловена, а другата подпомага оцеляването на видовете. Поне на мен ми беше обяснено така. Не е от моята област.
— Значи не са хищници? — попитах.
Една жена се разсмя.
— Не са хищници ли? Погледна ли острите резци? Ами очите? Те са ловци, няма съмнение.
— Вярно е — потвърди Джо. — Доколкото разбрах, не осъществяват връзка с естествената си плячка. Освен това изглежда са развили телепатичните си способности сравнително късно. Те са много по-стар вид от нас, между другото.