Името Единение е подвеждащо. Свободните държави на немите — светове, херцогства, орбитални градове и какво ли не още — бяха повече социални обединения, отколкото формални политически единици. Но можеха да действат като един с невероятна ефективност. Някои наблюдатели спекулираха, че вече се заражда групово съзнание.
Слязох от „Комар“ с облекчение. Спрях на служебното гише, където друг човешки аватар с моя образ ме упъти как да стигна до музея в Провно.
Совалката, която ми трябваше, беше означена с мълния. Беше претъпкана и едва си пробих път навътре. Нищо не разкрива чуждоземната природа на обществото на немите, както начинът, по който взаимодействат — правят си път, прибират багажите си, настаняват децата си на седалките, разпитват се кой ще заеме местата до прозорците. И всичко това в абсолютна тишина. Е, може би не абсолютна. Има го, разбира се, шума от дрехите, от затварящите се врати и от въздуха, изпускан от възглавниците, щракането на обезопасителните колани. Но никъде не се чуваше глас.
Вече бях прекарала повече от седмица в компания на неми и бях започнала да не обръщам внимание на усещането, че съм разголена пред погледа им. Просто не се тревожи за това, казвах си. Но не можех да се въздържа понякога да не погледна към някой пътник и да си представя как му махам за „здрасти“.
Обикновено имаше физическа реакция, среща на погледите, повдигане на вежда, понякога дори ми махаха в отговор.
Опитвах се да мисля с топлота и по възможност неясно. И всъщност моята реакция спрямо тези същества — първичният страх и отвращението — се стапяше с всеки ден. Но докато седях в совалката и се опитвах да чета, все още не се чувствах удобно.
Минахме през атмосферата, спуснахме се през здрачаващото се небе, попаднахме на малка турбулентност и накрая изплувахме от облаците под звездното покривало. Градовете долу сияеха.
Стюардесата спря до мен и каза:
— Ще се приземим след седем минути — Не можах да разбера откъде идва гласът.
Прекарах нощта в хотел до реката. Ашиюрските архитектурни стилове, поне на Боркарат, са по-различни от всичко, което ние сме правили. Човешките сгради, независимо от културните тенденции, са статични и симетрични. Независимо колко еклектичен е дизайнът, човек винаги открива баланс и пропорции. Сградите на немите, от друга страна, са етюди от движение, от течения, от енергия. Симетрията липсва. Гледан отдалече, хотелът ми се стори недовършен, сякаш част от него беше проектирана в друго измерение.
Хапнах в ресторанта обградена от неми. С гордост мога да отбележа, че успях да се овладея. Останах на масата си, без бързане изядох храната си и изобщо не трепвах, когато някое дете ми хвърлеше ужасен поглед и заравяше лице в полите на майка си.
Зачудих се на каква възраст се проявяват телепатичните им способности. Можеше ли едно дете в утробата да общува с майка си?
Двама човеци, мъж и жена, влязоха в ресторанта. Видяха ме и дойдоха при мен. Все едно бяхме стари приятели. Поканих ги да седнат и си бъбрихме цял час. Бяха от Санкт Петербург, една от древните земни столици.
Мисля, споменах, че ашиюрите не пият никакъв алкохол. Бях чела някъде, че при тях няма наркотици и те не разбират човешкия стремеж да се притъпят сетивата. Така че чашите, които вдигнахме тази вечер, бяха с безалкохолни напитки, но си обещахме да се съберем отново у дома. Удивително е колко близки станаха Санкт Петербург и Андикуар.
Спах добре, като се изключи, че се събудих посреднощ след особено реалистичен сексуален сън. И отново се зачудих дали немите могат да улавят нощните излъчвания. Бях ли уплашила децата на трите етажа? Нищо чудно, че не им харесваше да има хора наоколо.
Замислих се за двойката, която бях срещнала на вечеря. Бяха млади, женени отскоро. Но се обзалагам, че тази нощ са спали отделно и вероятно са излъчили повече емоционални вибрации за всяка антена на немите, настроена на тяхна вълна, отколкото би го сторила някоя хубава старомодна лудория. Светът на немите не е място за меден месец.
Музеят за извънземни форми на живот се намираше в разширение на парковата част на Провно, сред дълга верига от острови в едно от югоизточните морета. Парковата площ бе посветена на обществени сгради и исторически паметници. Гледката бе затулена от монументи на исторически фигури. Имаше потоци и хиляди малки същества, които молят за подаяния идващите посетители.