Аз съм неговият пилот, нещо като управител и единствен служител. Длъжността ми е изпълнителен асистент. Можех да се нарека както си поискам, включително и началник-операции.
Върнахме се от целианската база в средата на зимата. Известихме клиентите си, че сме си у дома, и направихме обещаващи запитвания за нови артефакти. Не — всъщност цял следобед обяснявах, че не сме донесли нищо. Бяхме претърпели фиаско.
Беше един от онези оловносиви дни, които предшестват неизбежния сняг. Вятърът духаше от север и буквално виеше срещу къщата. Все още бях затрупана с работа, когато Алекс слезе от апартамента на горния етаж. Носеше дебел сив пуловер и черни панталони.
Среден на ръст е и всъщност всичко у него е средно. Изобщо не може да се нарече внушителен, докато светлината не изгрее в тъмнокафявите му очи. Веднъж казах някъде, че не се интересува от антиките заради самите тях, а ги цени само като източник на доходи. Той беше видял този коментар и силно се възмути. И тук ще призная, че може би бях сгрешила. Все още беше ядосан заради онова, което наричаше „оплячкосването на Гидеон V". И осъзнах, че това не е просто недоволство, че някой ни е изпреварил.
— Открих ги — съобщи ми той.
— Кое, Алекс?
— Артефактите.
— Целианските предмети?
— Да.
— Появили са се на панаира?
Той кимна.
— Предлагат се за продажба от „Блу Муун Акшън“.
Той повика обявата и разгледахме невероятна колекция от чинии, чаши, пуловери, работни униформи — всички с целианския знак за Гидеон V. Имаше и електронно оборудване.
„Този магнитен съединител, гласеше рекламата, ще придаде елегантност на дневната ви.“ Съединителят беше означен с производител и дата на производство отпреди седем века.
Алекс накара Джейкъб да се свърже с „Блу Муун“ и ме повика.
— Искам да чуеш какво ще кажат.
Преместих се близо до лавицата с книгите, за да не ме видят. Обади се изкуствен интелект.
— Бих искал да говоря с шефа — заяви Алекс.
— Това е госпожица Голдкрес. За кого да й предам?
— Александър Бенедикт.
— Изчакайте момент, моля.
Руса жена на моята възраст се появи на екрана. Бяла блуза, сини панталони, златни обици и гривна. Усмихна се приветливо и каза:
— Здравейте, господин Бенедикт. Какво мога да направя за вас?
— Продавате някакви целиански артефакти.
До нея се появи кресло и тя седна:
— Точно така. Търгът още не е приключил. Всъщност ще е отворен до другата седмица. — Поколеба се. — Кои от предметите ви интересуват?
— Госпожице Голдкрес, може ли да попитам как се сдобихте с артефактите?
— Съжалявам, но не мога да ви дам такава информация. Уверявам ви обаче, че всички имат сертификати за автентичност.
— Защо не можете да ми кажете?
— Собственикът желае да остане анонимен.
— И вие сте просто посредник?
— Точно така. — Взираха се един в друг — тя в креслото си, а Алекс прав, облегнат на бюрото ми. — Между другото, каталогът показва само част от всичко налично. Ако се интересувате, целият инвентар от целиански антики ще бъде изложен на Антикварния събор този уикенд. В Пармеле.
— Чудесно — рече Алекс. — А дали бихте се свързали с него?
— С кого?
— Със собственика.
— Съжалявам, господин Бенедикт, но не мога. Би било неетично.
Алекс небрежно измъкна трансферна карта и я сложи на бюрото.
— Ще съм ви изключително благодарен.
— Сигурна съм. И бих ви помогнала, ако можех.
Алекс се усмихна.
— Хубаво е, че все още има професионалисти в бизнеса.
— Благодаря — каза тя.
— Мога ли да ви помоля да му предадете съобщение от мен?
— Разбира се.
— Помолете го да ми се обади.
— Ще се погрижа за това.
Тя се изключи, а той изсумтя раздразнено и промърмори:
— Пълна загуба на време. Можеш да се обзаложиш, че няма да чуем нито дума от него.
Прегледах информацията за Антикварния събор.
— Болтън е почетният гост тази година — уведомих го. Оли Болтън оглавяваше повече от половин век „Болтън, Брадърс“ — фирма за историческо възстановяване. — На събора ще има няколко изложби.
— Беше на два часа път с влак.
— Запази билети — каза Алекс. — Никога не се знае кой може да се появи на такива места.
Съборът щеше да се проведе в „Медалиън Гардънс“ — сред остъклени помещения и проходи и стотици разцъфнали растения. Пристигнахме късно следобед, малко след откриването на изложбата. Тя включваше колекция „Рилби“, която щеше да бъде преместена в университетския музей, и няколко образци от древна, поне на три хиляди години, електроника от „Таратино“ — първия кораб с човешки екипаж, излязъл извън пределите на галактиката. И, разбира се, целианските артефакти.