Докато си бъбрихме с Делия, Алекс беше получил обаждане от продуцента на „Шоуто на Питър Маккави“. Били чули за търсенето на Марголия и смятали да „акцентират“ върху него на следващия ден. Поканили няколко гости. Дали и Алекс би желал да се присъедини към тях?
Той не бе щастлив, че се е разчуло за търсенето ни, но при дадените обстоятелства изглеждало невъзможно да се пази тайна. Опитал да се измъкне, но му заявили, че той е в центъра на интереса и че участието му е важно за целта, която са си поставили. Ако продължавал да отказва, заявил продуцентът, нямали друг избор, освен да съобщят на публиката, че е бил поканен, но не е пожелал да се появи. И дори щели да сложат празен стол на сцената, за да го представя.
Алекс беше участвал в подобни шоута и преди и винаги бе ставал обект на нападки.
— Не те оставят да говориш — оплакваше ми се след това. — Водещият задава въпросите, контролира посоката на разговора и никога не те оставя да довършиш, ако не му хареса накъде биеш.
Фактът, че винаги се отнасяха с него като с човек, който е по-заинтересуван от печалбата, отколкото от разкриването на истината, изобщо не помагаше. Винаги извъртаха нещата така, все едно имаше нещо лошо в това човек да печели.
Алекс реши, че празният стол няма да изглежда добре, затова се съгласи.
Отидох с него до станцията на следващия ден. Можеха да направят шоуто от разстояние, разбира се, но предпочитаха да присъстваш, за да те гримират и заради онова, което наричаха „личен контакт“ — доста ухажване с цел човек да се отпусне преди предаването. Водещият беше същият тип, който бе обвинил Алекс в липса на патриотизъм, когато излезе информацията за Кристофър Сим.
Питър Маккави бе нисък и набит, с черна брада и усмивка, която никога не изчезваше, нито се променяше. Носеше запазената си марка дрехи — синьо сако с бяло шалче и бял колан. Малко претенциозно, призна той, но публиката го очаквала от него.
Имаше още двама участници: доктор Емили Кларк, която се съмняваше, че марголианските колонисти са успели да овладеят избрания от тях свят, и някой си Джери Рино, който настояваше, че Марголия не само е оцеляла, но и днес въздейства на всекидневния ни живот чрез неуловими лъчения и магнетични манипулации.
— Това е източникът на духовната ни сила — заяви той. Беше написал няколко книги по въпроса и беше много популярен сред окултистите.
Шоуто се проведе на сцена, декорирана като леговище, пълно с книги. Маккави представи гостите и започна, като попита Алекс какво наистина се е случило с марголианците.
Алекс, разбира се, не знаеше.
— Никой не знае — добави той.
Рино твърдеше, че е наясно, и шоуто бързо прерасна в спор. Маккави обичаше гостите му да се карат. Той беше, и продължава да е, сред водещите с най-висок рейтинг.
Доктор Кларк се усмихваше неуморно през цялото шоу, като така успешно внуши, че който взима подобни брътвежи на сериозно, е идиот. Когато Алекс се опита да обоснове тезата, че според това, което знаем, не може да се изключи възможността марголианците да са още живи и да просперират някъде, тя завъртя очи, сякаш се чудеше къде ли е отишъл здравият разум. Учената дама изобщо не можеше да понася Рино и му отвръщаше с леден сарказъм.
Но Джери продължаваше, без да се засяга. Марголианците били хванати в духовния поток на космоса. Откъснати от злободневните грижи на родния свят, постигнали някакъв вид нирвана. И тъй нататък. От време на време поглеждаше към Алекс за съгласие. Имах усещането, че Алекс се опитва да се скрие.
Маккави твърдеше, че не взима страна. Не се свенеше да обижда хората. По някое време накара Алекс да обясни защо смята, че не е вандал, и нарече Рино побъркан. Забелязала съм, че обикновено кани хора, които е лесно да нападаш, защото не биха се разкрещели в отговор. Никога не съм го споменавала на Алекс.
Във всеки случай Алекс напусна студиото в мрачно настроение. Закле се, че никога повече няма да позволи да бъде въвлечен в нещо подобно. Спряхме в „Силвър Кейн“ и той изпи три или четири питиета, което беше доста над обичайната му мярка.
Истинската атака дойде на следващия ден, когато Касмир Колчевски се появи в „Сутрин с Дженифър“.
— Трябва да има закони, които да спират хора като Бенедикт — настояваше той. — Те са крадци. Присвояват съкровища, които принадлежат на всички, и ги продават на онзи с най-дълбоки джобове. Това е отвратително.
Продължи в този дух почти петнайсет минути. В заключителната част Дженифър покани Алекс да отговори на нападките и той ми призна, че вече са му се, обаждали.
— Казаха ми, че не е зле да гледам предаването.